Втори юни- Ден на загиналите

Днес е ден за почитане паметта на Христо Ботев и загиналите за свободата и независимостта на България. В дванадесет часа ще сведем глава за кратко, почитайки саможертвата им.
Не мислех тази година да пиша за днешния ден тук. Три години не съм пропуснал и мислех, че съм казал всичко. Само че, днес когато станах и погледнах заглавията на новините, мисълта ми отплесна в друга посока.
Днес почитаме загиналите. Те са дали живота си за свободата и независимостта на Родината. Жертвали са най-ценното, което са можели да дадат.
Само че, днес не се замислих за загиналите. Сетих се за тези, които са оцелели. Героите, които не са загинали, а са оцелели в поредната касапница. Оцелели са, спечелвайки за себе си я белег, я ампутиран крайник, я парче желязо в тялото за цял живот.
Направи ли са, каквото е искало времето от тях и са се прибрали в къщи. Прибрали са се за да бъдат забравени.
Чели сте за съдбата на хайдути, опълченци или оцелели герои от войните. Много от тях са умрели в мизерия, а част от тях в затворите на Родината, за която са се жертвали. Това не е случайно.
На политическата класа, някогашната или сегашната, не са и нужни живи герои. Мъртвите са удобни, защото политиците могат да се пъчат на парадите с имената им, показвайки фалшива почит.
Живите герои не са желани. Самото им оцеляване е неудобно, защото на фона им, личи лицемерието на политическата класа.
Днес ще си спомним с почит за загиналите. Нека почетем и оцелелите. Те също го заслужават.

4 коментара:

  1. Как хубаво си отразил и моето мнение.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Това не е причина да мързелуваш и да не драснеш някой ред.

      Изтриване
    2. Не е до мързел. Не ми се занимава с патриотизъм.

      Изтриване
  2. Съгласна съм!И аз така мисля.

    ОтговорИзтриване