Душата

Един човек бил много беден. Толкова беден, че нямал нищо свое. Родителите му не могли да му оставят нищо. Били добри и трудолюбиви хора, но нямали късмет. Обичали детето си и му предали всичко, което знаят и могат. Предали му и сърцата си и го възпитали да бъде добър човек.
Човекът пораснал и тръгнал по белия свят да си търси късмета. Обикалял дълго и сутрин не знаел къде ще замръкне вечер.
Не намерил късмета си. Навсякъде където бил, се борел за залъка си, но често се отказвал от него, виждайки много хора, които се нуждаели повече от него. Хващал се на всякаква работа, но спечелел ли нещо, го дарявал на другите.
- Богат човек си!- казвали хората.- Пази сърцето и душата си такива, защото такова богатство рядко се среща!
- Богат човек си!- му казвал свещеникът.- Пази душата си и тя ще бъде твоя гордост и ключ към Рая!
- Богат човек си! - усмихвал се Царят.- Ако имах повече поданици, като теб, щях да съм най-щастливият цар на Земята!
- Богат човек си!- посетил го и Дяволът. - За твоята душа бих платил, колкото за хиляди други. Помисли си и ако някой ден решиш, че си струва, веднага ще дойда.
Човекът се изчервявал от похвалите на хората. Благодарил на Царя и свещеника, а Дявола изгонил. Душата му не продавала. Тя била единственото, което притежавал, но не се нуждаел от друго.
Минали години, а човекът ревниво пазел чистотата на сърцето и душата си. Продължавал да се труди от сутрин до вечер и давал всичко на другите. Продължавал да се раздава и колкото повече давал, толкова усещал, че душата и сърцето му ставали по-чисти и богати.
Само че, годините започнали да му тежат. Уморявал се бързо и ставало все по-трудно, да помага на другите. Вече не можел да помогне дори на самия себе си.
Един ден се разболял и дълго не можел да стане. Никой не усетил, отсъствието му и никой не се сетил за него. Нямал близки и нямало кой да се погрижи за него, а лекарите не се интересували от човек, който няма нищо, с което да им плати.
Човекът все пак оздравял, но болестта го накарала да се замисли за себе си. Бил вече стар, а нямал нищо и го очаквали тежки години.
Мислил дълго и накрая решил, да се раздели със сърцето и душата си. Всички казвали, че са ценни, но те нямало да го нахранят или да му осигурят покрив над главата.
Първо човекът отишъл на пазара. Там предложил душата и сърцето си.
- Хей, хора!- извикал той.- Цял живот слушам, че съм богат с душата и сърцето си. Всички казвате, че ми завиждате, но вече съм стар и ми е нужно не такова богатство, а храна и покрив над главата. Затова заменям и душата и сърцето си, за малък дом и постоянна работа.
Хората слушали, клатели глави и накрая започнали да се смеят. Луд човек бил този и само луд би поискал да купи душата и сърцето на стар човек, колкото и богати да били.
Човекът отишъл при Царя.
- Нуждая се от дом и средства, Ваше Величество. Преди време казахте, че ако имате повече поданици със сърце и душа, като моята, ще сте най-щастливия цар на Земята. Нима днес ще допуснете човекът, който давахте за пример, да умре от глад?
- Не си спомням! - отсякъл Царят.- Може да съм казал или пък не, но като те гледам, такива поданици не са ми нужни!
Човекът отишъл при свещеника.
- Имам нужда от помощ, за да запазя душата си достойна за Рая.- рекъл човекът.- Малко ми трябва, а вече нямам сили.
- Не мога да помогна!- отговорил свещеникът.- Ако имаше нужда от помощ за душата, щях да ти помогна с напътствени думи. Само че, ти искаш нещо за тялото ти, а то не ме интересува.
Човекът отчаян потърсил и Дявола. Предложил му душата си, но Дяволът не я искал. Нещата се били променили и знаел, че душата и без да я купува, скоро ще бъде негова.

11 коментара:

  1. Пракрасна притча! Много поучителна!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Никога не съм се стремял да има поука в моите приказки. Те са просто уловени настроения:)

      Изтриване
  2. Прекрасно, и за жалост - истина! Но се сетих и нещо друго, по съвсем истински случай. Един известен писател навремето, но останал беден, несретен и бездомен на старини, го попитали: "Ти къде спиш?", отвърнал: "Върху Провидението"...

    ОтговорИзтриване
  3. Привет Разказвачо на приказки :)

    Много ми хареса.

    А за човека, всъщност има много такива хора. Които са си внушили, че за да обичаш трябва само да даваш, без да вземаш.

    Сега хората ще си помислят, че човекът се отказал от даването и затова всеки не го иска. Така е. Но се е отказал, защото е пренебрегнал Божественото в себе си и не е давал на себе си.

    Има една приказка "любовта тече". А за да тече, трябва да има вземане и даване.

    Вто една приказка и от мен: "Господин Широки Пръсти и Бунтът на Осветителите" http://bojidarzimnikov.com/?p=825

    Поздрави,
    Божо

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Благодаря!Идеята , че за да обичаш трябва и да получаваш е интересна. Може би, ще се вплете в някоя бъдеща приказка.

      Изтриване
  4. "...Нещата се били променили и знаел, че душата и без да я купува, скоро ще бъде негова."
    Не е много сигурна тая работа...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Може би, но когато никой не я иска, дяволът си знае работата:)

      Изтриване
  5. Много точно, Владимире. "Обичай ближния си". Ние самите не сме ли си ближни? Всичко в природата е кръговрат и забравяйки за себе си, нарушаваме основен природен закон.

    ОтговорИзтриване