Царят обходи с поглед поляната пред двореца. Тя беше тясна, за да събере всички принцове, дошли тук за да спечелят ръката на Принцесата. Броят им беше намалял след многобройните изпитания, но нямаше надежда скоро да има победител. Времената се бяха променили и днес всеки принц, още от дете беше обучен да се справя със стандартните изпитания от приказките.
Времената се бяха променили, но Царят също не беше вчерашен. Изпитанието, което щеше да даде днес, го нямаше в нито една приказка.
-Скъпи, принцове! Днес ще ви дам условието на последното изпитание. То не е трудно и опасно, както предишните. Няма да се борите с лами или магьосници. Няма да се мъчите от студ и жега по непознати опасни пътища. Изпитанието е съвсем елементарно. Утре, всеки от вас, трябва да положи в кратката на Принцесата, най-скъпото нещо на света. Имате време да помислите до утре. Имате право, да се съветвате с когото и да е. Правете каквото искате, но утре в осем часа сутринта, да сте тук с най-ценното нещо на света. Съдия ще бъде самата Принцеса. Тя ще оцени, как сте се справили и кой е победителя. Някакви въпроси?
-Аз има въпрос!- обади се Любопитният принц.- Въпросът ми е....
-Въпросът не се приема!- засмя се злорадо Царят.- Не се приемат никакви въпроси! Условието е ясно, а времето тече. До утре в осем!
Царят се прибра в двореца, но принцовете дълго не си тръгнаха. Бяха развълнувани веднъж от това, че скоро щеше да има победител и отново на първо място от необичайното условие.
Дълго обсъждаха принцовете задачата, а когато слънцето залезе и стражите ги изпъдиха от градината, се събраха в кръчмата и продължиха с коментарите.
-Нещо не е наред! Условието е толкова просто, че е по-скоро за шутове, а не за принцове.- продължаваше да се чуди Любопитният принц.
-Ти продължавай, да умуваш. - прегърна го Принцът с Чашата. -Във виното е истината. То ще ти отговори на всички въпроси. Ще ти кажа една тайна, но само на теб. Виното е най-ценното нещо на света! Толкова е ценно, че ако можеш, бих изпил всичкото вино на света, без да го деля с никого. Е, за Принцесата, бих жертвал всичко. Утре, ще положа в краката и буренце със стогодишно вино и ще бъза победител.
-Един, двата по-малко!- потри ръце Смятащият принц. -Глупаците така и не разбират, че по-ценно нещо от парите на този свят няма. Ако ги имаш в достатъчно количество, можеш да притежаваш, каквото поискаш. Утре ще положа в краката на Принцесата толкова монети, колкото хора има в света.
-Парите са ценни, приятелю!- засмя се Златният принц.- Само че, парите се правят от злато и то е по-ценно от тях. Моят род притежава най-големия къс злато на земята. Той утре ще бъде моя дар за Принцесата и аз ще бъда победителя.
-Грешиш, Принце!- намесил се Източният принц.- Има нещо по-ценно от златото и това са скъпоценните камъни. Имам толкова от тях, че блясъкът им е по-силен от този на Слънцето, а най-големият от тях е колкото двореца. Дори с всичките пари и злато на света, не може да се купи.
-Пари, злато, диаманти.... Хммм....- прозял се Северният принц.- Имам от всичко повече отколкото ми трябва, но не това е най-ценното нещо на света. Погледнете конят ми! Прекрасно животно е и са ми предлагали дори цели царства за него, но никой не е успял да предложи достатъчно. Той е най-ценното нещо не света.
-Хубав кон!- въздъхнал Пустинният принц.- Преди години имах такъв и зная цената му. Само че, не той е най-ценното нещо на света. Най-ценното е това без което никой не може да съществува и това е водата.
-Не, не и не!- възкликнал Красивият принц.- Най-ценното на този свят са хората, а аз съм най-прекрасният сред тях. Затова утре ще предложа на принцесата себе си и съм сигурен, че по-ценен подарък, тя никога не е получавала.
-Да, има истина в думите ти!- усмихнал се Добрият принц.- Само че, не красотата на лицето прави човека ценен, а тази на сърцето. Моето сърце, ще бъде най-ценният дар за Принцесата.
-Глупаци!-извикал Южният Принц и се качил на масата.- Глупаци сте, защото не разбирате, че жените пред всичко, което изброихте, биха предпочели едно цвете.
-Никакви цветя! - чул се глас под масата, където бил паднал принцът Поет.- Един стих е по-ценен за женското сърце, от хиляди цветя....
После в кръчмата настъпила суматоха. Принцовете викали без да се слушат, сбили се, а някои извадили и мечовете.
-Май няма да има победител утре.- въздъхнал Царят, който с Принцесата стояли под прозорците на кръчмата и слушали споровете.
-Няма да има.- отвърнала Принцесата. -Никой от тях дори не се опитва да познае, кое е най-ценното нещо на света. Всеки мисли, че най-ценното е това, което има той.-
-Е, имаше и някои, които се опитаха да гадаят, кое е най-ценното за жените.- опитал се да защити принцовете Царят.
-За жените, като някакъв идеал, или за мен? - въздъхнала Принцесата.- Нали уж аз трябва да получа подаръка? Хей, къде се втурна толкова бързо.
-Ами... Аз...- смутил се Царят.- Знаеш ли, какво се сетих преди малко? Правил съм хиляди подаръци на майка ти, но никога не съм я питал, кое е най-ценното нещо на света за нея. Дали сега вече не е късно?
-Върви! - засмяла се Принцесата.- Върви и попитай. Никога не е късно!
Няма коментари:
Публикуване на коментар