После спря да вали и се видя, че под снега всичко си е на мястото.
На фона на бялото, всичко изглеждаше дори по-чисто и красиво.
Дори и асфалта...
Скоро ще останат, за да напомнят за снега само счупените и повалени дървета.
И отново слънцето проби през облаците.
Тази седмица нямах много време да снимам. Всъщност нямах настроение. Колкото и да не искам да призная, мислите ми бяха в новата ми книжка – „Разказани приказки и приказни разкази“.
Харесвам си я, дори повече от първата и не съжалявам, че отделих време и средства за нея. Част от книгите вече пътуват към хората, които ги пожелаха и ще заживеят свой живот.
Няма коментари:
Публикуване на коментар