Тук и там

-Здравей! Как си?

-Ами, добре.

-Изглеждаш зает. Какво правиш?

-Вървя.

-На къде вървиш? Къде отиваш?

-Не зная. Когато човек върви, не е задължително да има посока. Не е задължително и да знае, къде отива. Често тръгвайки в едно посока, се оказва, че вървиш в друга. Или пък искаш да отидеш някъде, а се озоваваш на друго място.

-Така е, но все поне в началото на всеки път, трябва да има посока и цел.

-Ами тогава да приемем, че отивам Там. А посоката е от Тук към Там.

-Защо?

-Какво защо? Защо тръгвам от Тук, или защо отивам Там?

-И двете. Те са свързани. Тръгваш отнякъде, защото имаш причина. Нещо те е разочаровало или ти е омръзнало. Отиваш на друго място, защото имаш причина. Мислиш, че новото място е по-добро или пък просто бягаш от старото. Та нека започнем от Тук. Защо си тръгваш?

-Няма причина. Тук е хубаво място. Имам всичко или поне много неща, които хората не притежават цял живот. Всъщност мисля, че не разбираш. Аз не си тръгвам от ТУК. Аз просто вървя.

-Наистина не разбирам. Не разбирам, защо ти е притрябвало да отиваш Там. Какво повече ще имаш?

-Не! Ти определено, не ме слушаш. Аз не отивам Там. Просто вървя. Освен това Там, не е много по-различно, отколкото Тук. Всъщност дори е по-лошо, защото всяко ново и непознато място освен, че е интересно е и малко плашещо.

-Но ти сам каза, че вървиш от Тук към Там.

-Защото ти искаше да знаеш. Не си изключение. Хората винаги искат да знаят подробностите. Искат да знаят и най-малките подробности, особено, когато не разбират нещо. Колкото повече не разбират, толкова са по-любопитни. Любопитни са, но ровейки се в подробностите, пропускат цялата картина и отново нищо не разбират.

-Наистина не разбирам! Не отиваш Там и не си тръгваш от Тук. Само че, вървиш и така се чувстваш добре. Не си сигурен дори, че имаш посока.

-Не! Посока всъщност имам. Всеки човек я има. Само че, човешките посоки, често не съвпадат с географските. Няма Юг или Север, няма и Изток и Запад. Всъщност хората могат цял живот да вървят и да не се преместят от мястото, където живеят. Това не е важно. Важното е мечтите и желанията ти да не спират на място. Важното е, да не спираш да се стремиш, към това, което искаш. Това място е човешкото Там, а докато не го достигнеш, си оставаш Тук.

-Разбрах! Всъщност не съм сигурен, но и аз вървя. Цял живот вървя от моето Тук, към моето Там. Благодаря, че ме подсети!

-Чакай, къде тръгна?

-Никъде! Просто вървя. Продължавам от моето Тук, към моето Там. Искаш ли да повървим заедно. О,не! Не става! За разлика от обикновеното пътуване, всеки човек сам върви, към своето Там.

-Върви! Върви и не спирай!