Вълшебната пръчка

Някога, преди много години, в едно царство, накрай света живял един дървар. Живеел бедно, но работел много и с жена си успели да отгледат децата. Те отлетели по широкия свят и двамата пак останали сами.
Годините минавали, дърварят остарявал и му било все по трудно да се справя с работата си. Един ден, докато бил в гората, уморен и отчаян седнал на един пън и започнал да оплаква съдбата си. В този миг до него се появила приказна фея.
-Не тъжи! -казало феята.- Аз съм твоята фея закрилница и съм дошла да ти помогна.
-Късно си се сетила, но пък тъй и тъй вече си тук, кажи с какво можеш да ми помогнеш.
-Ще изпълня всяко твое желание.- отговорила феята.- Само поискай нещо.
Зачудил се старецът, какво да иска. Никой до този момент не го бил питал какво иска.
-Ами ....Искам, тази купчина дърва, да се насече и да се пренесе в къщи.
Махнала феята с вълшебната си пръчка и дървата изчезнали. Когато старецът се прибрал в къщи, ги намерил под навеса, нацепени и подредени.
На следващият ден дърварят отишъл пак в гората, но вместо да сече дърва, седнал на пъна и завикал Феята. Та се появила веднага и го попитала какво желае.
-Вчера не се сетих, но днес зная какво искам. –смутено започнал старецът. –Само да попитам, наистина ли ще изпълниш всяко мое желание? Каквото и да е?
-Разбира се!- отговорила феята.
-Тогава искам вълшебната ти пръчка. – престрашил се старецът.
-Ще ти я дам.- засмяла се феята.- Само помни, че силата и не е вечна и трябва да я използваш, само за важните неща.
Старецът взел вълшебната пръчка и се сбогувал с Феята. После махнал с пръчката и насякъл дърва за цял месец. Махнал втори път и пренесъл дървата в къщи. Махнал трети път и сам се озовал в дома си.
Прибрал се рано в къщи и жена му се зарадвала:
-Тъкмо ми трябваше. Я отскочи до пазара и вземи малко брашно, че го привършихме вече. После ще ми помогнеш, да подредим мазето, че се е превърнало в развъдник на мишки.
Старецът се усмихнал, махнал с пръчката и пред бабата се появил цял чувал с брашно. Усмихнал се пак, пак махнал с вълшебната пръчка и мазето било подредено.
От този ден животът му се променил. По цял ден мързелували с бабата и цялата работа им вършела вълшебната пръчка.
Минал месец и един ден старецът поискал нещо, но вълшебната пръчка не го изпълнила. Опитал пак и пак, но без резултат.
Ядосал се той, отишъл в гората и намерил феята.
-Твоята вълшебна пръчка , се развали. Искам нова.
-Аз ти казах, че вълшебната пръчка трябва да се използва само за важни неща. Иначе силата и се губи завинаги.- отговорила феята.- Все пък ще ти дам още един шанс. Ще ти дам друга вълшебна пръчка, но този път внимавай, как ще я използваш.
Старецът радостно протегнал ръце, но след това се спрял. Замислил се за миг, после тихо казал:
-Че аз важните неща, цял живот сам ги правя без вълшебна пръчка. Така съм свикнал и не мога да се променя. Не ми трябва магия, ако не мога да си подсладя живота с дребните неща.
После обърнал гръб на феята, взел брадвата и се заел с работа. Слънцето вече било високо, а нямало кой да свърши неговата работа.


.