Палечка

Навън снегът беше затрупал всичко, но старата Къртица не се притесняваше от студа. В тунелите и беше топло, беше се хранила обилно цяло лято и кожухчето и беше станало гъсто и лъскаво. Още малко и щеше да полегне в леглото си за да заспи зимен сън до пролетта. Обичаше да става понякога и да си похапва, затова беше заредила едно скришно местенце с малко деликатеси. Не преставаше да кръстосва тунелите и да проверява. Трябваше да осигури хубаво проветрение, а същевременно и отворите да не пропускат много студен въздух вътре. Тунелите трябваше да са чисти и да и осигурят път за отстъпление, ако дойдеше неканен гостенин. Все трудни и отговорни задачи, но старата Къртица не се плашеше от работа.
Тъкмо довършваше последната обиколка и таванът на тунела, в който се намираше рухна върху нея. От горе се изсипа пръст, сняг и нещо живо, което тупна върху нея, претърколи се и нададе вик изпълнен с болка. Старата Къртица също нададе вик, но от страх. Втурна се първо да бяга, но прецени, че такова дребосъче не може да е голяма заплаха и се върна да запуши дупката, от която студът нахлуваше без да пита.
-Хей, не може ли по-внимателно!- изписка едно тънко гласче.- Не стига, че съм премръзнала, не стига, че тук е тъмно и страшно, а и някой си да се разхожда върху мен.
Къртицата се стъписа за миг. Срещу нея стоеше едно дребно, треперещо и безпомощно създание облечено в лятна рокличка.
Първата и мисъл да изхвърли натрапника, отмина бързо и сърцето и се сви от жалост.
-Как се казваш, дребосъче?
- Аз съм Палечка. Как така не ме познаваш? Но сега не съм в настроение за подробности. Искам само топлина, светлина и нещо за хапване. Вместо да се туткаш вземи, че направи нещо по въпроса!
-Ела, ела дребосъче. В моята стая е топло, пък и ще намерим нещо за хапване. Само с осветлението съм зле, защото не ми трябва, но си спомням, че в един от тунелите имаше няколко светулки. Стой тук, ей сега ще ги донеса.
След малко двете бяха на топло и светло в домът на Къртицата.
-Къде си тръгнала в това време навън?- попита къртицата.- Нямаш ли си дом?
-Че защо ми е дом? Аз нямам дом. Лятото живях под шипковият храст с приятелите. Знаеш Щуреца, а и Синигера. Пеехме и се смеехме по цял ден. Чудесни другари, но щом застудя изчезнаха някъде и останах сама. Пък сега ми е студено, гладна съм и ме е страх от тъмното.
-Хубави приятели си намерила! Зарязали са те и без дори да се обадят! Знам ги и двамата, що за стока са. Цяло лято се веселят, а когато го закъсат тичат при мен за помощ.
-Нищо не разбираш! Те приятелите са затова- да се веселиш с тях. Пък за помощта, когато имаш нужда винаги се намира някой скучен добряк, който да ти помогне. Нали не си забравила, че съм гладна?
- Не съм, не съм. Сега ще донеса нещо за ядене. Толкова си крехка и беззащитна, че сърцето ми се свива, като те гледам. Сигурно не се и храниш редовно? Не правя много запаси, но тук някъде имам малко коренчета, пък и някое червейче ще се намери. Ще ти направя и чай от мащерка, че като те гледам си успяла и да настинеш.
- Моля! Коренчета, червейче и чай от мащерка? Добре ли чух? Аз не ям каквото и да е. Трябва да си поддържам фигурата иначе ще заприличам на теб. С този небалансирана диета нищо чудно, че си толкова безформена.
Къртицата се сепна за момент, но Палечка беше толкова крехка и беззащитна. Как да и се сърди?
-Добре, добре... само един момент. Тук някъде бях скрила и една две ябълки. Те са полезни, пък и обичам, когато се събудя през пролетта да си усладя живота. Сега ще ги донеса. И ще взема назаем от Мравката малко мента за чая. Хем е полезна, хем е ароматна.
След няколко минути Палечка доволно похапваше, пиеше чаят и с критичен поглед оглеждаше жилището на Къртицата.
-Гледам и се чудя, защо си се завряла в тази дупка. На света има толкова красиви места, а ти под земята. Поне да беше подредила малко, някоя картинка да беше закачила на стената. Пък и виж себе си. С това демоде кожухче само можеш да уплашиш някого. Очилата с тези рамки, трябва да ги хвърлиш. Най-добре ги замени с лещи. Ужас! Ноктите ти са в ужасно състояние. Я вземи ги изрежи малко, пък и малко лак няма да е излишен. Така само плашиш другите!
-Всички „недостатъци” са ми от полза.- въздъхна Къртицата.- Всяко нещо в мен е направено за да ми послужи за нещо. Ако не бяха те, как щях да ти помогна. Благодаря за грижите, но ще си остана така.
-Както искаш.- прозя се Палечка.- На мен вече ми се приспа. Ако пооправиш онова дето прилича на легло, ще полегна да почина малко.
-Всъщност това е моето легло, но легни, почини си. Ти повече се нуждаеш от него. Аз ще си постеля в ъгъла. Демодираното ми кожухче, ще се справи. Вече ми е време и ще се събудя чак напро....
Къртицата заспа, докато произнасяше последните думи. Когато се събуди след месеци, жилището и беше обърнато с краката нагоре. Дори леглото беше обърнато наопаки. В килера не беше останало нищо. Палечка я нямаше никъде. Къртицата се разтревожи претърси тунелите си, а после внимателно се показа през една от дупките си навън. Пролетното слънце припичаше приятно. Потърка заслепените си очи и забеляза Щъркелът, пристъпяш важно от крак на крак.
-Здравей! Да си виждал едно малко, крехко създание. Казва се Палечка. Сигурно и се е случило нещо лошо, защото е изчезнала. Горкото дете!
-Горкото! Ха-ха-ха! –засмя се Щъркелът - Видях „горкото дете” преди два дни. Изглеждаше добре, но ми се оплака, че била принудена да прекара зимата с едно ужасно същество. Била затворена под земята и се отнасяли жестоко с нея. Дали за нея става въпрос?
-Не се сърдя. Пък и не ти вярвам! Не може да е била тя! – промълви Къртицата.- Тя е толкова беззащитна и крехка. Сигурно ще се върне някой ден. Някой ден, когато е уплашена, измръзнала и гладна...
- Възможно е.- усмихна се Щъркелът. –Възможно е да се върне. Възможно е и да не е тя. Или пък... Или пък уж не виждаш, а външният вид е успял да те заблуди. Искаш ли да ти разкажа една приказка за това.
Имало едно време...

.

6 коментара:

  1. Направо ми разбърка представите за приказката! :)
    Ама си е така за съжаление... Храни куче да те лае...

    ОтговорИзтриване
  2. Не искам да съм в ролята на"скучния добряк",макар,че често се получава така ,за съжаление.Много често се среща:)

    ОтговорИзтриване
  3. Не е важно каква е външноста а какво вършим.Ние не правим добро за слава, благодарност трябва да ни идва отвътре незвисимо кой е насреща. Доста пъти става така но добрите хора не го усещат или се правят.

    ОтговорИзтриване
  4. Хъм, защо ли Палечка ми заприлича на фолк-певица в „биг брадър“...

    ОтговорИзтриване
  5. Абсолютен Шедьовър!

    Браво, Крист, Браво!

    И въпреки че в подобни случаи считам за пошло да коментирам съдържанието ... това:"-Всички „недостатъци” са ми от полза.- въздъхна Къртицата.- Всяко нещо в мен е направено за да ми послужи за нещо. Ако не бяха те, как щях да ти помогна. Благодаря за грижите, но ще си остана така." не мога да го подмина. Осъзнах го за себе си съвсем наскоро, в навечерието или на самия си 40-ти рожден ден. Защо ли ми е трябвало толкова време да го разбера? Защото съм бавноразвиваща се или все пак времето е фактор с голяма тежест?

    ОтговорИзтриване
  6. @Златина, ама тя приказката си е такава, но как да я разкажеш на децата в този вид:).
    @Дани, случва се на всеки, но пък не зная кой е за съжаление.
    @Руми, няма чак толкова добри хора.Не и на този свят. В приказките може би.
    @slavuncho , не гледам биг брадър, ама фолкпевачките са универсални герои на днешният ден:)).
    @Глокси, чак пък шедьовър...А за бавното осъзнаване причината според мен е заетостта. Когато гледаш другите, нямаш време да разбереш нещо за себе си.

    ОтговорИзтриване