Какъв ще станеш, когато пораснеш?

След два дни е 24 май и всяка година около тази дата поредният набор ученици прекрачва от детството в светът на възрастните. Вълнуващ миг, но зад трескавата демонстрация на самочувствие прозира една обърканост и неувереност.
Групите младежи и девойки денонощно обикалят града и сякаш искат да се похвалят на всички.
-Едно…, Две…, …, единадесет…, дванадесет….
Вече са в играта, но колко от тях знаят къде ще ги отведе широкия булевард на живота. Може би в този миг, много от тях си повтарят един въпрос, който са чували от малки:
-Какъв ще станеш, когато пораснеш?
Спомням си времето, когато със съучениците ми също бяхме на прага и си задавахме този въпрос. Всъщност за малко от тях бъдещето беше начертана права. Е, повечето знаеха, какво ще кандидатстват, но почти никой от тях не беше се сблъсква с професията, която щеше да учи и работи в бъдеще. Двама или трима имаха големи планове, но така се случи, че в бъдещите години не можаха да ги осъществят.
Тогава не мислехме за това. Времето предлагаше по-малко възможности и пътища, но поне беше по-сигурно. Все пак сигурно зад маската на радостта, че вече сме големи, сигурно във всеки от нас е имало и по малко страх.
После се разделихме. Няколко от момичетата, вместо да учат се омъжиха до месеци, а момчетата влязохме в казармата. Две години загубено време, но пък е достатъчен период за да се разделим с илюзиите. Всеки тръгна по своят път, а той се оказа по-трънлив от този в мечтите ни.
Самият аз никога не съм мислел, че ще се занимавам с химия. Тогава дори не знаех, какво ми харесва да правя. Спортуването и книгите бяха приятни, но това не беше професия. Нямах представа, какво искам и първият път кандидатствах в Минно-геоложкият институт. Имах роднини геолози, но изборът беше по-скоро плод на моментно настроение. Дори химията май беше случаен избор и чак във трети курс, когато започнахме да изучаваме специални предмети, започна да ми харесва наистина.
А професиите... Там нещата са още по объркани, но не се оплаквам.
От тогава научих много неща, но още често се чудя, наясно ли съм какво искам и какво харесвам. Започвам нещо с ентусиазъм, влагам всичко от себе си, а след това продължавам по пътя на живота. Търся и търся магията и може би съм го описал най- добре със Самотният бегач.
Днес други са на прага на това непрекъснато търсене. Зад външната еуфория, сигурно се крие неувереност и малко страх, както при нас навремето. Скоро прочетох при Nezzo – Бъдеще и се сетих за онези времена.
Иска ми се да вдъхна малко кураж, на всички които днес тръгват да се лутат в лабиринта на живота, но не мога. Дотук беше лесно.
-Какъв искаш да станеш?
-Може би лекар, юрист, учител, счетоводител... Всъщност няма значение! Искам да стана голям!
Вече сме големи. Желанието ни е изпълнено – големи хора сме. Сега остава по-трудното. Да продължим да искаме това и всеки ден да се борим за място под слънцето.
А имаме ли избор?




.

18 коментара:

  1. Много добре казано,поздравления.За сетен път се убеждавам,че трябва да станеш писател.

    ОтговорИзтриване
  2. Да, не мога да добавя нищо. Аз съм дори по-тежък случай.Първо женене, после казарма ,после работа, после следване задочно(2) и работа...Съвет- не правете така !:))
    -------
    Владо,имах съученик, с който стояхме на един чин до осми клас.Когато си драсках в час ,искаше да му нарисувам кораб.След това ни приеха ,мен в Строителния,него в Корабостр.и корабоплаване. Бяхме заедно на квартира.Учеше допълнително английски сам и цял ден си играеше с едни въженца, връзваше възли. ..Даже четеше учебника ми по геодезия, защото имало интересни работи по специалноста му. След това завърши ВВМУ и стана капитан.Две години след като завърши се ожени и още е капитан.Подреден човек! :)

    ОтговорИзтриване
  3. Владо, не съм предполагала, че се занимаваш с химия :)
    И аз вчера слушах това броене до дванайсет и ги гледах колко са щастливи, и си задавах твоите въпроси.
    Важното е да станат "Хора"!
    Поздрави и усмихнати почивни дни!

    ОтговорИзтриване
  4. Аз бях просто шокирана като научих, че си химик. Мисля, че го прочетох във Фейсбук, гледах и не вярвах на ушите си :)) Може би защото не харесвах предмета в училище или ми се стори твърде сухо за теб :).
    Много по-ясно те виждам като журналист например.

    ОтговорИзтриване
  5. Мисля, че живота ни се определя от случайността и за това винаги пожелавам човек да има късмет в тази лотария, и да е здрав за да се радва на последствията :)
    Иначе, ако придадем малко по-свежо звучене на старата приказка, то: този който е роден да рисува няма да пее...
    Все пак, да не забравяме, че има хора, които могат всичко :)))

    ОтговорИзтриване
  6. Поздравления за текста! На добър час и попътен вятър на всички млади. :)

    ОтговорИзтриване
  7. Много красиво написано! Върна ме 15 години назад, когато тръгнах и аз по своят път....
    Химия (кошмарът за мене в училище), може би заради нея пишеш толкова добре, думите са като атомите и свързани правилно се получава страхотен коктейл...

    ОтговорИзтриване
  8. Еуфория-реалност-осъзнаване-...
    Живота е кратък, но интересен и никога не знаеш како ще ти поднесе
    п.с. и аз съм фен на химията и геология

    ОтговорИзтриване
  9. Когато пораснеш, искаш да се бориш за място под слънцето ли? :)

    ОтговорИзтриване
  10. @Кети :)
    @Кръстю,имах съученик, който искаше да стане летец. Не го приеха веднага, но след две години успя. Даваше всичко от себе си и друго не го интересуваше. На вторият месец почина от бързо развила се пневмония. Понякога, четите се осъществяват твърде късно:(
    @Дани, май съм го споменавал и преди тук. И химиците са нормални хора:) Някои даже имат и блогове:)
    @fokusbokus, още един шокиран:))) Аз пък не обичах учителят си по химия:)
    @slavuncho, има:))) Поне на думи:)
    @bampi :)
    @tcvetelinka , определено няма връзка с химията. Тя си е хаос и отрови. По-скоро четенето помага.
    @Емо,някога мислех,че с възрастта животът става по-подреден.Сега вече не съм сигурен.
    @Пламене, наречи го с каквито думи искаш:) Всеки ден човек се бори за хляба, за щастието, за любовта, а най-често за да живее нормално. Странно е, но дори това не е безплатно. Плащаш със здраве и нерви. Всеки ден виждам хора, които някой или нещо се опитва да смачка.

    ОтговорИзтриване
  11. поздравления ВЛАДО!аз за разлика от много други хора знаех с какво ще бъде свързана бъдещата ми професия и до ден днешен си изкарвам хляба със спорт,иначе знам,че си инжинер-химик за разлика от други приятели тук,хубави почивни дни и успех на всички абитуриенти:)))

    ОтговорИзтриване
  12. Нямам нищо против химиците, Владо :)
    Химията ми беше любим предмет и за това учих в химически техникум :))

    ОтговорИзтриване
  13. Познавам 3-ма учили с химия: системния ни администратор на мястото, където работех преди 3-4 работни места, най-добрия UNIX всичко за времето си и най-добрия ГИС програмист в Технологика, може би и до момента. Явно обученитето има добри резултати. Защото е важно да те научат постоянно да се усъвършенстваш и да бъдеш добър в това, което работиш.

    ОтговорИзтриване
  14. Мда, трябва да станеш писател, като пораснеш:-)
    С други думи - да издадеш книжка.

    ОтговорИзтриване
  15. Сякаш беше вчера и се питахме накъде и крояхме планове, кой от кой по смели и с повече надежди в него...Днешните момчета и момичета ще ни повторят по своя си начин и като нас ще се борят за място под слънцето...
    А ти защо не се вслушаш в съветите на другите, писали тук преди мен и не събереш в книжка най-хубавите си истории?

    ОтговорИзтриване
  16. @Силвия, и аз щях да ставам спортист, но ми мина котка път. Все пък не съжалявам.
    @Дани, сега пък аз се изненадах. Има и хубави неща в химията.
    @Боряна, всъщност повечето от съвипускниците ми почти веднага започнаха друго. повечето наистина успяха.
    @Иво, ама не искам да порасна:)Ла
    @ Лара,времето лети, а пък за книжката, тя е тук. Огледай се:) Всичко е подредено.
    @
    @

    ОтговорИзтриване
  17. :) А аз когато бях малка си мечтаех да стана археолог.Обаче взех,че изкарах езикова гимназия..и накрая за всеобщ ужас Технически университет :)))Не съм и предолагала,че ще работя това...вече 10г:)))Иначе с химията съм на "Ти",от разните киселини,с които си играехме по време на упражненията накрая почти голи щяхме да се прибираме ;)

    ОтговорИзтриване
  18. Абе все ще го измисля.

    Сега нека доизживея тези специални мигове, все още детски...

    ОтговорИзтриване