Магията на притежанието

Преди хиляди години в една далечно царство, властта поел нов владетел. Поел я точно навреме, защото нещата не вървели добре. Царството се нуждаела от промяна и всеки негов жител знаел това.
За външен наблюдател, царството било земен рай. Хората имали всичко, от което се нуждаели. Нещо повече, хората имали дори много неща, от които не се нуждаели. Имали всичко в излишък, но не били щастливи.
Не винаги в царството нещата били такива. В миналото то било бедно и неизвестно, но един от неговите владетели, решил да промени това. Първо поканил от цял свят известни майстори. Обещал им пълна свобода, ако се заселят в царството, но никой не приел. Свободата не можела да нахрани нито тях, нито семействата им.
Царят не се отказал. Решил да покани магьосниците от цял свят. Магьосниците приели. В много страни те били преследвани и избивани без милост, а Царят им давал пълна свобода.
В началото в царството настъпил хаос, но скоро магьосниците въвели свой ред и нещата се оправили. Магьосниците със своите магии, преправили и царството. Направили го приятно място за живот и започнали да учат и месните хора на магия.
Замогнали се хората, защото вече всеки можел чрез магията да има каквото пожелае. Замогнало се и царството и станало приятно място за живот. Много хора от други царства, искали да живеят в него. Дори майсторите, които преди това били отказали, сега се молели да живеят в царството.
В царството нямало бедни, нямало гладни, нямало хора без дом. Ако някой пожелаел нещо, махвал с вълшебната пръчка и го придобивал на мига. Ако някой бил гладен, махвал с вълшебната пръчка и мигом трапезата му се изпълвала с храна. Ако някой нямал дом, махвал с вълшебната пръчка и се сдобивал с такъв, какъвто желаел.
Всички жители на царството имали вълшебни пръчки и били обучавани в магията от най-могъщите магьосници.
Когато новият Цар поел властта знаел, че нещата не са добре. Уж всички имали всичко, а никой не бил щастлив. Уж всичко било наред, а хората не се усмихвали. В царството и хората липсвала радостта.
Царят се зачудил защо е така. Нали всеки имал каквото поиска и то в количества много по-големи, отколкото му трябвало? Загледал се в хората по-внимателно и разбрал.
Хората не се интересували, дали това, което притежават им е достатъчно. Повече се интересували от това, което имали другите и дали то не е повече. Затова , когато махвали с вълшебната пръчка, искайки храна, те не искали каква да е храна. Искали храната да е по-изискана и повече от тази на съседите си. Ако пък махнели с вълшебната пръчка и поискали дом, домът им трябвало да е по-голям, по-красив и по-удобен от всички други. Дори царският дворец изглеждал като колибка, в сравнение с новите сгради, изникващи като гъби след дъжд.
Хората можели да имат всичко, но не били доволни. Докато обикалял Царят не видял нито един щастлив човек, но срещнал много нещастни. Хора нещастни от щастието на друг.
Царят също не бил щастлив. Царството сега било богато и известно, но тъгувал по старото царство, където хората нямали много, но можели да се усмихват и да се радват на щастието на друг човек.
Решил Царят да събере магьосниците и да ги помоли да оправят нещата. Нали знаели всички магии и можели всичко.
В определения час пред двореца се събрали всички жители на царството. Царят не се бил сетил, че магьосниците обучили всички и сега всеки жител бил и магьосник.
Изслушали магьосниците молбата на Царя. Замълчали и дълго мислили. Накрая един много стар магьосник поискал думата.
-Съжаляваме, Ваше Височество, но няма как да изпълним волята ви. Много от нас също тъжат за старото царство, но сме безсилни. Магиите ни владеят времето и пространство. Можем да създаваме или унищожим, каквото си поискаме, но тук срещаме сила по-силна от нашата магия. Срещу магията на притежанието, нищо не може да се направи. Ненаситността на хората е сила, която ние създадохме, но днес тя е по-силна от нас.