Човек на Луната

Командир Джак беше залепил лице на илюминатора и се опитваше да пробие с поглед тъмнината наоколо.
-Знаех си! Онези от планирането отново са оплескали нещо. Само се чудя, защо още им вярвам след толкова години. Щели сме да се приземим меко и точно на определеното място. Вероятността от грешка била едно на билион. Дрън-дрън! Само че, никой от онези търтеи, няма да се мъчи три дни, за да ремонтира счупения стабилизатор. Когато се върнем, първата ми работа ще е да смачкам няколко противни физиономии.
-Цялата програма отива по дяволите!- обади се Борис.- Дори не знаем къде сме се приземили. Когато се върнем някой наистина ще трябва да даде много убедителни обяснения. Някой има ли предположение защо навън е тъмно? В този час би трябвало Слънцето да е огряло точката на кацане.
-Ами ти трябва да знаеш къде сме!- изръмжа командир Джак.- Нали уж ти се водиш навигатор?
-На точното място сме. - намеси се и Лиу.- Има отклонение от около три метра, но това не е фатално. Лошото е, че вместо на твърда скала, сме се приземили на поле покрито с лунен прах. Прахта е причината за липсата на светлина. При тази липса на гравитация, за да се слегне напълно може да са нужни години. Между другото нали знаете, че разговорите ни се слушат и записват на Земята.
-Знаем!- засмя се командир Джак.- Само че, за разлика от теб, нито мен, нито Борис ще го разстрелят. Значи казваш, че положението не е толкова лошо. Програмата ни отива по дяволите, не можем да оправим повредата, но след няколко години, когато прахта се разсее, ще ни намерят, защото сме кацнали на точното място.
-Не харесвам чувството ви за хумор, командире!- сви устни Лиу. - Не забравяйте, че в тази мисия сме с равни права и пълномощия. Сигурен съм, че нашето правителство ще поиска извинение, когато се върнем и ще помисли дали да финансира мисията до Марс.
-Престанете с глупостите! Възможно е положението да не е толкова лошо. Възможно е навън да е чисто. Чувал съм, че при някои мисии е имало подобен проблем. Гравитацията на кораба привлича звездния прах и той блокира илюминаторите и камерите. Лесно ще проверим дали е така. Кой иска да се разходим?
-Съгласно програмата, трябва аз да изляза пръв.-обади се Лиу. - В дневника обаче ще запишем, че сме излезли заедно. Ще бъде символ на общите идеали на обединеното човечеството.
След час тримата бяха навън. Запленени от гледката, не усещаха тежките и неудобни скафандри.
-Някъде там е базата от първото ви посещение.- посочи Борис.- Ако остане време, ще ми е интересно да я видя.
- Прав ти път!- засмя се Джак.- Аз ще пропусна. Идиотите са натъпкали всичко с експлозиви. По някакво причина не успели да го взривят.
-Разбирам!- засмя се Лиу.- Държавна тайна! Аз също бих искал да разгледам, но няма как.
- Можете да разглеждате спокойно. Преместих експлозивите преди години. - чу се непознат глас.
Тримата се огледаха и застинаха. На метри от тях се беше появила човешка фигура. Слънчевите лъчи я огряваха, но тя сякаш ги поглъщаше и оставаше тъмна. Приличаше на сянка и детайлите се сливаха. Лицето беше черно , а силуетът висок и слаб с приведени рамене. Друго не можеше да се различи. Не личеше дали фигурата е мъжка или женска, не личеше дали има някакви дрехи или е гола.
-Знаех си!- изръмжа през зъби Джак, когато се съвзе от изненадата.- Жълтите отново са ни прецакали. Това е тяхно дело.
Борис се втурна и застана между двамата:
-Спокойно приятели! Не мисля, че това е човешко дело. Нека все пак първо изясним нещата. Кой си ти и как попадна тук?
-Кой ли?- учуди се фигурата.- Сигурно питате за името ми? Някога мисля, че имах, но съм го забравил. Нали разбирате? Тук съм сам и няма кой да ме повика по име. Мисля, че дойдох преди десетина години. Някаква агенция продаваше парцели на Луната. Не беше от известните. Някакъв сбръчкан старец, когото властите издирваха за измами. Не беше продал нито едно и го съжалих. Поиска десет долара за цялата Луна. Сигурно веднага ги е превърнал в евтино уиски. Така и не разбрах, защото щом си стиснахме ръцете се озовах тук.
-Но, тук... Тук нямаш нищо. Нямаш дом, храна, дрехи. Как живееш тук?
- Живея.- засмя се фигурата.- Не зная как, но живея и дори ми харесва. Да, нямам дом. Нямам храна и дрехи, но на Земята много хора също нямат. Сега ще ви оставя на мира. Сигурно имате много работа. Идвате от Земята, а там работата е важно нещо. Ако ви потрябвам ще съм наблизо.
Фигурата изчезна без следа. Само на мястото където до скоро беше, в прахта личаха следи от боси човешки стъпки.
-Трябва да докладваме незабавно, нали?- промълви Джак.
-Трябва!- отвърна Борис.- Ти си командирът и честа е твоя.
-Ако го направя, ще ме обявят за луд, а след този полет се пенсионирам. Защо не го направиш ти?
-Ще ме обвинят, че съм пиян.- намръщи се Борис.-Значи Лиу ще докладва. Всъщност къде изчезна той?
Намериха го след минута. Стоеше до капсулата, а погледът му се рееше без да се задържа на нещо.
-Стабилизаторът е здрав. - каза.-Ще можем да излетим, когото поискаме.
След това погледът му отново се зарея, спря се за миг на Земята и смехът му прозвуча в шлемовете им.
-Всъщност той е прав! Хората на Земята нямат нищо повече от него. Нищо! Нали?