Снежната принцеса

Преди много много години, в едно царство накрай света, живеели цар и царица. Живеели щастливо и спокойно, обичали се и не можели един без друг, но имало едно нещо, което помрачавало щастието им.
Двамата нямали деца, а това им тежало.
Годините отминавали една след друга, а надеждата не ги напускала. Търсели помощта на лечители и магьосници, но никой не успял да помогне.
Един зимен ден, двамата се разхождали в градината на двореца. Вървели по една от алеите и внезапно пред тях се открила чудна гледка. Сред затрупаните със сняг храсти стояло едно малко момиче. Било красиво като снежинките. Косите му блестели по ярко от злато, а усмивката му била по-топла от слънчев лъч.
Царят и Царицата дълго не могли да повярват на очите си. Нямали представа как се е появило момичето там. Попитали го, но то мълчало, а когато се приближили разбрали причината.
Момичето било направено от сняг. Всеки детайл бил оформен до съвършенство, но това било просто статуя от сняг.
Царят и Царицата дълго не можели да откъснат очи от гледката. Когато дошли на себе си, Царицата пристъпила внимателно към снежната статуя и я помилвала.
В този миг се случила чудо. Статуята оживяла и се превърнала в истинско малко момиче.
Настъпили щастливи дни за царското семейство. Най-голямата им мечта се била сбъднала. Вече имали всичко.
Двамата не се отделяли от малката принцеса. Давали ѝ всичката си любов и внимание, а тя се нуждаела от тях. Въпреки, че вече не била снежна статуя, малкото съкровище се нуждаело от специални грижи.
Не понасяло прекалената топлина и силните слънчеви лъчи. Това не смущавало Царя и царицата. Не казали на никого как се сдобили с рожбата си. Важното било, че имали своето дете.
Годините минавали, принцесата растяла и се превърнала в красива и умна млада жена. От целият свят идвали хора, за да видят чудната принцеса, но никой не знаел истината за нея.
Идвали и много принцове и всеки от тях оставял сърцето си в краката на принцесата. Само че, тя не харесвала никого, а родителите ѝ не бързали с търсенето на жених. Притеснявали се за времето, когато тайната щяла да се разкрие, защото кой ли Принц би се съгласил да се ожени за Принцеса създадена от сняг.
Един ден, обаче сърцето на Принцесата трепнало и тя се влюбила в един принц. Той също бил влюбен в нея и поискал ръката ѝ от родителите ѝ.
Царят и Царицата нямало какво да направят. Опитали се да забавят нещата, подложили Принца на изпитания, но той не се отказал. Тогава му разказали всичко. Разказали на Принца, как се сдобили с рожбата си. Обяснили му, че Принцесата се нуждае от специални грижи и не е като другите принцеси.
Принцът обаче бил лудо влюбен и нищо не можела да го разколебае. Построил специален дворец, в който имало всичко необходимо за принцесата. Вътре било винаги прохладно, а за де не се чувства принцесата, като в затвор, направили огромни градини със специално подбрани цветя.
Дошъл денят на сватбата и гостите се събрали в новия замък. Принцът и принцесата били прекрасна гледка и всички им се любували. Само Царят и Царицата чувствали някаква тревога. Познавали Принцесата от малка и чувствали, че в нея има някаква промяна. Изглеждала щастлива, но светлината, която се излъчвала от сякаш намалявала с всяка минута.
Скоро и останалите гости забелязали това. Принцесата помръквала и се смалявала с всяка минута. Всички изпаднали в паника и разтревожени извикали лекар, но той не открил причината.
Царят и Царицата взели нещата в свои ръце. Преместили Принцесата в помещение, където било много студено, но не настъпила никаква промяна. Тогава Царицата се досетила:
-Тук няма никаква топлина, но Принцесата се топи. Само едно нещо, може да е причината за това- Любовта.
-Нима аз съм причината?- натъжил се Принцът.- Нима моята любов е това, което убива Принцесата.
-Да да беше така!- отговорила Царицата.- Щеше просто да си отидеш и животът на детето ни щеше да е спасен. Само че, мъжката любов няма тази сила. Това което убива принцесата, е нейната любов.
Всички навели глави и замълчали, но след час размисъл решили все пак Принцът да си тръгне. Надявали се, че разстоянието ще намалят силата на любовта.
Принцът се приближил до Принцесата, за да се сбогува. Целунал я за последен път, но тя обвила ръце около него и не го пуснала да си тръгне. Силата и намалявала с всяка минута и скоро от принцесата останала само локва кристална вода.
Принцът не могъл да сдържи сълзите си. Навел се и докоснал с пръсти последната следа от Принцесата. Една сълза се търкулнала по бузата му, паднала и се смесила с водата на пода.
Тогава се случило чудо. В стаята станало топло и горещо. Гъста пара покрила всичко, а когато се разпръснала Принцесата била жива и здрава в обятията на Принца.
-Чудо! - промълвил Царят.
- Не! - усмихнала се Царицата.- Просто Любов.