Полицейското насилие

През миналата седмица темата за родната полиция отново излезе на дневен ред. Два случая, с меко казано „превишаване“ на правата на полицията, разбуниха духовете най-вече във Фейсбук.
Само че, както винаги нещата се сведоха до личностите отговорни по някакъв начин, а не се споменава истинската причина такива случаи да не са изолирано явление.
Преди години беше лесно. Родната милиция беше страж на Партията и хората си знаеха, че е по-добре, да нямаш пресечни точки с нея. Днес системата освен козметични промени е същата, но никой от хората, които се изредиха във властта, няма интерес да промени нещата. Не си спомням управление или министър, при когото не е имало такива случаи.
Причините да няма реформи и промени са много. Може би, някой ден все пак нещата ще се променят, но не в посоката, в която очакваме. С малко желание, промяна на структурите и организацията и подбор, поне външно полицията ни може да има нова фасада. Това рано или късно ще се случи, не защото политическата ни класа го желае, а защото ще бъде принудена да направи това. Все пък сме част от Европа и поне фасадата трябва да лъскава.
Полицията ни може да стане по-ефективна и по-малко корумпирана, но това няма да промени същността на институцията. Тя не зависи от министъра, нито от ръководните кадри. Не зависи и в какви закони ще бъде облечена основната функция на полицията. Най-малко зависи от редовите полицаи, защото те са хора, като всички нас. Добри и лоши, умни и глупави, структурата на състава на полицията, просто копира този на обществото, в което живеем.
Във всички времена, във всички държави, още от създаването на тази институция, основната и функция не е защита на редовите граждани. Полицията, независимо как се нарича, е инструмент на държавата, който трябва да защитава интересите на държавната власт и на тези, които я упражняват в момента. Този инструмент е създаден да служи, независимо , кой държи властта. Няма значение, дали се нарича Бойко Борисов, Станишев, Първанов, Доган, Костов, Димитров, Янев или Сидеров.
Днес управляващите се правят на изненадани, а опозицията на възмутена, но нито едните, нито другите искат промени. Всеки си прави сметката, че когато дойде неговият ред да е на власт, вътрешното министерство, ще е в негови ръце. Тогава този инструмент, ще се използва с пълна сила. За тази цел, колкото нещата са по-зле, толкова е по-удобно. Не е нужно този инструмент на властта да е добър. Достатъчно е да е послушен. При проблеми, вината винаги може да се прехвърли по веригата към най-ниските нива. Това е редовна практика и не е измислена в България.
Не е измислено и това, което знаехме навремето. Знаехме, че е по-добре да нямаш никакви пресечни точки с полицейските структури. Виновен или не, няма значение. Един инструмент, който е създаден само за да се подчинява, не прави разлика.
Не са виновни хората, които работят в полицията. Те са нормални хора, като всички нас, независимо дали са редови полицаи или нагоре във веригата. Виновна е политическата система, а нея няма как да променим. Можем да сменим хората, които я ръководят, но системата се запазва.