За пастира и стадото

В едно царство далеч на Изток живял един велик владетел. Славата му се носела през цялата земя и нямало човек, който да не е чувал името му.
Не винаги било така. Когато се възкачил на престола, царството на владетеля било малко и слабо, но с времето той успял да създаде огромна империя. Не се свенял да използва всякакви методи, не само за да завладее други царства, а и за да въведе ред в своето.
За външни хора изглеждало, че в царството му всичко е наред. Всички поданици падали по очи дори при споменаване на името на владетеля. Целували му краката, издигали му храмове и му принасяли жертви, като на бог.
Владетелят обичал тези демонстрации на подчинение. Понякога използвал хората като жив килим, друг път решавал с един жест дали ще живеят или умрат, в зависимост от настроението си.
Бил жесток, но хората търпели без да кажат и дума. Търпели и му се подчинявали безусловно. Ако някой посмеел да каже лоша дума за владетеля, не неговите стражи, а поданиците му наказвали провинилия се. Всеки заговор против владетеля бил разкриван още в зародиш и то от някой участник в него.
Един ден все пак един заговор успял. Един от роднините на владетеля, успял да го отстрани от трона. Не посмял да го убие, а го затворил в клетка, докато реши какво да прави с него. Не знаел как ще реагират хората в царството, но скоро се успокоил.
Хората се втурнали да честитят на новия владетел. Падали по очи пред него, целували му краката и във всички храмове, заменили статуите на стария владетел с тези на новия.
Всички вкупом говорели, колко лош бил стария владетел и колко добър новия. Проклинали стария и изпълнявали всяка воля на новия.
Новият владетел харесвал тези демонстрации на подчинение. Скоро разбрал, че колкото по-лошо се отнася с поданиците си, колкото по-жесток е, толкова повече те го боготворят.
Хората търпели и му се подчинявали безусловно. Ако някой посмеел да каже лоша дума за владетеля, не неговите стражи, а поданиците му наказвали провинилия се.
Един ден новият владетел решил, че е време да се разправи със стария. Изнесли от подземието клетката, в която бил затворен.
-Реших да не си цапам ръцете с тебе. Няма да те убия.- лукаво се усмихнал новият владетел.- Ще те предам на бившите ти поданици и те ще решат съдбата ти. Ти не беше добър пастир за стадото си и е дошло време, стадото да реши съдбата ти.
-Моето време вече е изтекло.- отговорил старият владетел.- Да не бях добър пастир, но един владетел не трябва да е пастир, а поданиците му стадо. Защото не само пастирът оформя поведението на стадото, а и стадото определя, как ще действа пастира. Както казах, моето време е изтекло. Вече ти си пастир и каквото е стадото ти, такъв ще станеш и ти.