Страната на некадърниците

Някога преди много години в едно царство се родил Принц. Всъщност мястото където се родил само се наричало царство. Било малко градче, далеч от всички пътища, но имало Цар.
Никой не се интересувал от царството, защото било бедно и дори не било оградено с крепостни стени. От една страна никой цар в историята му, не могъл да събере дори част от средствата за крепостна стена. От друга пък никой не проявявал желание да владее бедното царство.
Принцът трябвало да наследи трона, но баща му имал други планове за него. Изучил го, въоръжил го с най-добрия меч, който намерил и го изпратил да си намери богата принцеса. Нямало смисъл да седи цял живот в място, което дори птиците били напуснали отдавна.
Принцът не искал да се разделя с родното място, но знаел, че баща му е прав. Събрал малко багаж, сбогувал се с хората и тръгнал да си търси късмета.
Скоро стигнал едно голямо и богато царство. Още на границата научил, че е дошъл точно навреме. Царят на царството търсел жених за дъщеря си и организирал турнир.
Записал се Принцът, но като гледал другите кандидати се смутил. Всички били богато облечени, а свитите им от слуги били по-многобройни от жителите на неговото царство. В дома му само Царят имал един стар слуга, а Принцът вършел цялата ежедневна работа сам. Сам се обличал и къпел, сам почиствал стаята си, дрехите и оръжието си. Сам се грижел за коня си и дори понякога и храната приготвял сам.
Турнирът започнал и всеки ден полето пред двореца се огласяло от шума на битките и аплодисментите или освиркванията на публиката. Всеки ден отпадали принцове, а победителите продължавали на другия ден.
Принцът скоро се съвзел от смущението в началото. Установил, че многото слуги не помагали на съперниците му, защото на арената били само двама. Побеждавал един след друг противниците си и накрая спечелил турнира.
Царят както бил обещал веднага му дал ръката на Принцесата. Направили голяма сватба и три дни всички яли, пили и се веселили.
Когато празненството завършило, Царят започнал да въвежда Принцът в тънкостите на управлението. Обяснил му как е устроено царството, запознал го със съветниците си и го оставил да огледа всичко сам.
Принцът обиколил двореца, запознал се с работата на придворните и се върнал при Царя с много въпроси:
-Изумен съм! Толкова хора, които не са си на мястото не съм си представял, че може да има. Никой от придворните не е годен за поста, който заема. Ето например ковчежникът не може дори да брои! Може да опразни цялата хазна и дори няма да разбере. Искам да махнем веднага този некадърник.
-Ееее! Не бързай толкова, зетко!- засмял се Царят.- Зная, че е некадърен, но ми е жал да го заменя. Той толкова време е на този пост, пък и не може да работи нищо друго. Освен това заместниците му движат всичко и той на практика не прави нищо.
-Добре де! Щом е така, остави го, но тук е пълно с некадърници. Началникът на стражата, освен да пие, за друго не става. Началникът на армията не може да различи лък от копие. Придворният поет, не е написал нито стих от двадесет години. Писарят, дори сам не може да разчете, какво записва. Готвачът не различава на вкус солта от захарта, а Художникът е далтонист. На шегите на Шута се смее само той, но дори той не знае кое точно е смешното в тях.
-Не става, зетко! Не става!- отвърнал Царят.- Зная всичко, но също както при ковчежникът, те нищо не правят. Заместниците им вършат цялата работа.
-Тогава защо поне не накажеш някой от тях? Пак ще са си некадърни, но поне ще започнат да се стараят.
-Мислил съм и това.- обяснил Царят.- Само че, не ми дава съвестта. Те не са виновни, че не стават за постовете си. Виновен съм аз, защото съм ги поставил там. Мислил съм и да ги заменя със някой от подчинените им. Всяка година се появяват кадърни младежи, които могат да работят. Само че, ако сложа кадърните за мои придворни, кой тогава ще работи. Както и да го пресмятам, при всяка промяна всички губят.
-Тогава замени мен! - ядосал се Принцът.- Не искам да ставам Цар, с армия от некадърни придворни!
-И за това съм мислил!- засмял се Царят.- С удоволствие, но дъщеря ми ще е нещастна. Харесва те, а аз също. Ако не беше се явил на турнира, щях да ти предложа хубаво място в царската оръжейница. Началникът не разбира от нищо и ми трябва някой, който да върши неговата работа.
Мислил съм, но не става. Сега се успокой и поемай царството. Не е сложно. Само трябва да подсигуриш достатъчно будали, които да вършат работата на некадърните ти придворни. Както ти казах всяка година идват нови млади хора, които искат и могат да работят. Лошото е, че напоследък взеха да се сърдят и да бягат по другите царства, но не се притеснявай и от това. Там е същото и някой ден ще се върнат отново. Защото няма страна на некадърниците. Цялата Земя е тяхна, а от Земята няма как да се избяга.