Вълшебната маска

Имало едно време едно малко царство. В него живеели тихо и спокойно цар и царица. Всичко им било наред и щели да живеят щастливо, но си нямали дете и това помрачавало дните им. Опитвали всичко, но без успех, а годините отминавали и ги завладявало отчаяние.
Един ден Царят научил, че в царството бил пристигнал могъщ магьосник. Хората разказвали, че може всичко, но странели от него. Магиите му били силни и можел да изпълни всяко желание, но самият магьосник бил странен и неприятен човек. Изпълнявал желанията и не искал нищо в замяна, но винаги правел и нещо различно. Допълвал нещо свое, към желанията на хората и правел така, че те не можели да познаят желанията си.
Затова малко хора имали смелостта да поискат помощ от магьосника, но Царят и Царицата нямали избор. Помолили го, да направи така, че да имат дете. Магьосникът се усмихнал и ги уверил,че желанието им ще бъде изпълнено. Не поискал награда, а на другия ден, когато го потърсили, той си бил заминал.
Минала година и за радост на Царят и Царицата, те се сдобили с малка дъщеричка. Не знаели, дали магьосникът има пръст в тази работа, но и не се интересували, защото цялото им внимание било за малката принцеса. Били щастливи и нищо не можела да отнеме щастието им.
Принцесата растяла обградена с любовта не само на Царя и Царицата, а и на всички жители на царството. Растяла жизнена, умна и добра и всички и се радвали.
На безоблачното небе на щастието, се появявало сами едно облаче, което помрачавало щастието на родителите ѝ. Колкото повече растяла принцесата, толкова повече се виждало, че тя била грозна. Това не намалявало любовта на хората, които я познавали, но родителите и се притеснявали за бъдещето ѝ. Знаели, че светът не се състои само от добри хора, а грозотата може да направи горчив, дори живота на една принцеса.
Когато пораснала Принцесата го усетила. На баловете никой принц не я канел на танц, въпреки че била най-добрата танцьорка. Никой принц не искал да говори с нея, въпреки че по ум превъзхождала другите принцеси. Никой принц, не поискал ръката ѝ въпреки, че получавал с нея и половината царство.
Царят и Царицата се тревожели всеки ден. Измисляли хиляди начини, за да привлекат някой принц, но без резултат. Накрая се примирили, но всеки ден проклинали магьосника, който бил виновен за нещастието им.
Минали години и един ден съобщили на Царя, че старият магьосник в отново в царството. Втурнал се Царят разярен и го обсипал с порой от обвинения и проклятия.
Магьосникът не трепнал. Изчакал Царят да млъкне уморен и казал:
-Не разбирам гнева ти! Получи каквото искаше, а дори и повече. Дъщеря ти има повече качества, от която и да е друга на света. Това,че е грозна не пречи нито на теб и царицата, нито на поданиците ви, да обичат своята принцеса. Казваш, че искаш да променя своята магия? Мога, но за да дам нещо, трябва първо да отнема. Дали ще бъдеш доволен, ако направя принцесата съвършена красавица, а и отнема качествата, които обичате в нея.
Царят замълчал смутен, навел глава и си тръгнал. Само че, магьосникът съвсем не бил толкова неприятен тип, колкото го изкарвала мълвата. Замислил се как да помогне на принцесата и накрая измислил.
На другият ден отишъл в двореца и подарил на принцесата една маска. Била толкова лека, че принцесата не я усещала и толкова ефирна, че царят и царицата, колкото и да се взирали, не можели да я забележат.
-Отново ли се подиграваш с нас!- огорчено попитал Царя.- Никаква маска няма на лицето на принцесата, а дори да има, не върши никаква работа. Принцесата е същата, каквото беше преди да сложи маската.
-Маска има!- отговорил магьосникът.- Направих я така, че хората не могат да я видят с очите си. Маската пречупва това, което усещат със сърцето си. Тези, които носят добро в себе си, ще виждат принцесата прекрасна, като делата ѝ. Тези, които носят злото в себе си, ще виждат него, а не образа на принцесата.
Магьосникът си тръгнал, като по пътя си разказвал на всички за вълшебната маска, която създал.
Скоро от целия свят започнали да идват хора, желаещи да видят принцесата. Всъщност повечето от тях не се интересували от принцесата, а искали да проверят себе си.
Странно, но от този ден никой повече не забелязал, че принцесата е грозна. Всички хора, които идвали, хвалели красотата ѝ и разказвали за това, когато се върнели по родните си места. Скоро се намерил и принц, който очарован от красотата на принцесата, поискал ръката ѝ.
Царят и Царицата с радост се съгласили. Направили сватбата и три дни всички яли, пили и се веселили. После всички заживели щастливо.
Само понякога, Царят си спомнял за странния магьосник и се замислял. Не вярвал на магьосника, не вярвал в магията на маската, не вярвал дори, че маската съществува. Не вярвал, но не споделял съмненията си с никого. Не знаел нищо за магиите, но с годините вече бил опознал хората. Това било достатъчна причина, за да не проронва нито дума.