Чашите

В една далечна страна, някъде накрай света , преди много години имало едно селце. Селцето може още да е там, но то не е важното в тази приказка. Важно е, че в това селце живеели двама приятели, които са героите в тази приказка.
Двамата не се отличавали по нищо от другите хора в селцето. Израснали заедно в игри и не усетили, кога се превърнали във възрастни хора. На раменете им се стоварили задължения и грижи и нямали много време за друго освен за работа. Само в неделя излизали навън на припек и прекарвали деня в почивка и сладки приказки.
Темите били все едни и същи. За семейството, за времето, за реколтата, за стоката, а накрая завършвали с любимата си тема.
Двамата приятели обичали да се оплакват. Оплаквали се от всичко и това се превръщало в своеобразно състезание.
-Да знаеш, какви лоши неща ми се случиха през тази седмица. - започвал единият.- Имаше и хубави работи, но лошите бяха двойно повече.
-Твоите не са нищо!- отсичал вторият.- Тези, които се случиха на мен, хем са по-лоши, хем са повече. Пък добри неща не са ми се случвали от месец.
Можели да спорят по цял ден и никой не отстъпвал. Понякога дори успявали да се скарат и не си говорили до другата неделя. Тогава забравяли, че са сърдити и започвали отново любимия си спор.
Един ден им хрумнало да потърсят някой, който можел да прецени безпристрастно. В малкото селце нямало такъв човек, но хората казвали, че в близката планина живеел един мъдрец.
Отишли при мъдреца и го помолили да реши спора им.
-Не мога!- отсякъл мъдрецът.- Вие сами ще си решите спора. Всеки от вас най-добре знае, дали доброто или лошото са повече, но трябва да го измерите.
-Как да го измерим?- учудили се двамата приятели.- Доброто и лошото не са жито, за да измерим колко крини има от едното и колко от другото.
-Не са жито, но има начин.- казал мъдрецът.- Ще дам на всеки от вас две чаши. В едната ще слага лошото, а в другата доброто. Ще се върнете тук след година и тогава ще претеглим чашите.
Прибрали се двамата приятели, всеки със своите две чаши. Поставили ги на видно място в домовете си и всеки ден поглеждали вътре, дали не са се напълнили. В едната чаша слагали лошите неща, а в другата добрите.
Годината изминала и отишли отново при мъдреца. Всеки носил своите чаши.
-Е, какво стана?- попитал ги мъдрецът.- Напълниха ли се чашите ви?
-Година беше лоша за мен. Много беди преживях, а доброто беше малко.- отговорил първият .- Слагах всичко в чашите, но днес когато погледнах се изненадах. Чашата за лошите неща е празна, а тази за добрите е препълнена.
-Моята година също беше трудна. Много беди ми се случиха, но и доброто не ме подмина. Ние двамата сме съседи и доброто и лошото, дойдеха ли на гости на единия от нас, прескачаха и до другия. Само че, днес, когато погледнах чашите, тази с доброто беше празна, а тази с лошото препълнена.
Мъдрецът се засмял. Взел чашите и ги обърнал. Нито една от тях нямала дъно.
-Но как? - изумили се двамата приятели. - Нали поне две от чашите бяха пълни?
-Никога не са били. - отговорил мъдрецът.- Чашите са като вашите души. През тях преминава и доброто и лошото, което ви се случва. Вие решавате, какво ще задържите вътре. Ако задържите лошото, ще сте изпълнени с него, дори да е малко. Ако задържите доброто и душата ви ще е изпълнена с него.