Дипломация

Един ден в животните в гората се скарали. Всичко започнало от нещо толкова дребно, че никой не го запомнил, но нещата тръгнали на зле.
Казали се тежки думи, разменили се удари, разхвърчала се перушина и козина. Гората заприличала на бойно поле и всички били замесени.
Лъвът по стар навик, не предприел нищо. Интересувал се само от това, което засягало властта му, а когато животните се карали по между си, дори се радвал.
Само че, за разлика от обикновените караници, тази не стихнала след седмица. Не приключила дори след месец и Лъвът трябвало да се намеси.
-Време е да въведа малко ред! -обявил една сутрин Лъвът.
-Тате, нека този път аз го направя.- помолило се малкото Лъвче.- Вече съм голямо, а и съм изчело всичко за великите владетели.
-Защо пък не! - засмял се Лъвът.- Само че, книгите лъжат. Виждало си ме в действие и знаеш, че си имам собствени методи.
-Зная, но ти си си ти. Аз искам някой ден да тръгна по мой път. Искам не само животните в гората, да ми се подчиняват и да ме слушат. Искам думите ми да се чуват навсякъде. Прочетох за един мъдрец, който дори не бил владетел. Бил дипломат и със силата на словото успял да убеди и подчини целия свят. Искам и аз да стана като него.
-Щом искаш опитай!- прозял се Лъвът.-Силата да думите е огромна, но... Всъщност ще го научиш от собствен опит.
Лъвчето не чакало повече. Втурнало се в гората, решено да въведе ред.
Първо отишло при Мечката.
-Здравей, Мецо! Радвам се, че те виждам. Имам нужда от твоята помощ. Ти си силна, умна и с добро сърце. Втора си по ранг в гората и животните те слушат и уважават. Крайно време е да прекратим безсмислените свади и да заживеем, като едно семейство. Ти би могла да дадеш пример, като се сдобриш с Вълка. Нямате какво да делите, а когато другите животни разберат, че отново сте приятели, ще последват примера ви.
-Не зная!- почесала се Мечката.- Ако зависеше от мен, щях да го направя, но Вълкът не ми говори от година.
-Остави на мен!- казало Лъвчето.- Аз ще го убедя.
Отишло Лъвчето при Вълка, похвалило го и го помолило да се сдобри с Мечката. След кратък размисъл вълкът се съгласил, а лъвчето се втурнало нататък.
Обиколило цялата гора и всички му обещали, да забравят враждите си. Прибрало се в Къщи и се похвалило на баща си:
-Успях, тате! Убедих всички и от утре в гората ще цари мир и разбирателство. Трябва да се гордееш с мен! В цялата история на гората няма дипломат като мен.
На другата сутрин лъвчето още в ранни зори излязло навън. Тръгнало на обиколка в гората, за да се убеди, че всичко е наред.
Първите животни, които видяло били Мечката и Вълка. Изправени един срещу друг, се гледали на кръв и свирепо ръмжали.
-Хей! - извикало Лъвчето.-Какво правите? Нали обещахте да не се карате?
-Ами обещахме.- изръмжала Мечката.- Дори се сдобрихме, но Вълкът днес обиди Глигана, с когото не се понасят, а пък Глиганът е пръв мой приятел.
-Нямам нищо против Мечката.- обяснил Вълкът.- Само че, вчера тя е нападнала Лисицата. Лисицата пък е приятел на Язовеца, който е мой приятел.
Лъвчето се опитало да ги сдобри, но не успяло. Тръгнало по пътеката и на всяка крачка срещало да се карат животни, които му били обещали да не го правят. Само че, всяко от тях имало оправдание, че е нарушило думата си.
Прибрало се лъвчето. Било мълчаливо и унило и Лъвът поискал да разбере причината.
-Не става дипломат от мен, тате!- казало тъжно Лъвчето.- Животните се държат все едно не са чули нищо от моите думи.
-Не се притеснявай!- засмял се Лъвът.- Утре ще ти предам моя урок по дипломация и всичко ще се подреди.
На другия ден Лъвът събрал животните. Погледнал ги строго, прозял се, за да видят острите му заби и изръмжал тихо.
-От този миг не искам за чувам никакви караници в гората! Ако някой наруши заповедта ми ще се наложи да го изям.
Животните се разотишли мълчаливо и тихо.
-Ама това хич не беше дипломатично, тате!- обадило се Лъвчето.
-Дипломатично си беше и още как! - засмял се Лъвът.- В книжките ти не пише, но има нещо по-важно от съдържанието на думите на дипломатите. По-важно е кой казва думите.