Гладната кокошка

Имало едно време една кокошка. Живяла в едно малко селце накрай света. Животът ѝ не бил лесен. Стопанинът ѝ бил развейпрах и пияница. Не се грижел за стоката си, а по цял ден прекарвал в кръчмата.
Кокошките си дори не хранел. Само прибирал яйцата им и ги продавал, за де вземе пари за пиене. Когато яйцата не стигали, продавал и самите кокошки, ако успеел да ги хване.
Кокошката, за която е историята винаги успявала да избегне ножа, но животът и не бил лек. През лятото било лесно да си намира сама храна. Я червейче, я тревичка, я трохи изтърсени от филията на някое дете. През зимата обаче, снегът скривал всичко годно за ядене, а понякога, когато навън виели зимните ветрове, кокошките по цели дни оставали гладни.
Лягали и си ставали гладни и били готови да изкълват всичко, което им се предложи. Нашата кокошка също често си лягала гладна. Обичала да го прави рано, доста преди слънцето да се скрие. Обичала да си ляга, защото тогава сънувала, а сънят бил единственото хубаво нещо в живота ѝ.
Когато сънувала се пренасяла в друг свят. По-хубав, по-добър и по-сит. Свят, в който всички кокошки били щастливи.
Кокошката често си лягала гладна, но не винаги сънищата и били свързани с храната. Понякога сънувала, че ще снесе най-прекрасното яйце на света. Сънувала и на другия ден наистина снасяла най-прекрасното яйце на света.
Друг път сънувала, че успявала да скрие от стопанина си цял полог яйца и да ги измъти. Сънувала и след месец два наистина се сдобивала с поне дузина прекрасни пиленца.
Вярно, че стопанинът веднага продавал и най-прекрасното яйце и прекрасните пиленца, но кокошката била доволна и от малко. Вярвала, че сънищата помагат на хубавите неща да се случват и винаги, когато имала възможност сънувала.
Един ден сънувала, че има нов стопанин. Добър и работлив. Сънувала, а на другия ден наистина имала нов стопанин.
Старият проиграл цялото си имущество на карти. Спечелилият продал веднага всичко, за да има пари за пиене и имота попаднал в добри ръце.
Новият стопанин бил и добър и работлив. Стегнал къщата, подредил двора и направил нов и уютен курник за кокошките. Вече нямало нужда да обикалят по улиците, за да намерят с какво да заситят глада си. Всеки ден новият стопанин им сипвал толкова жито, че дори не можели да изядат всичкото.
Всички кокошки се били щастливи. Охранили се, перушината им винаги била чиста и лъскава, петлите вирнали гребените, а кокошките снасяли всеки ден.
Всички кокошки били щастливи, с изключение на една. Кокошката, която обичала да сънува с всеки ден ставала все по-слаба и нещастна. Каквото и да я примамвал новия стопанин, тя никога не опитвала житото с другите кокошки. Не искала да влезе и в новия курник и прекарвала по цял ден навън ровейки в праха.
Често залезът я заварвал гладна. Често снасяла яйцата си където ѝ падне, а след това не можела да си спомни мястото. Едва пристъпвала и не се интересувала от нищо и никого.
Само вечер кокошката се оживявала за кратко. Щом слънцето започвало да приближава хоризонта, кокошката се втурвала към родния двор. Не влизала в курника при другите кокошки, а се свивала в единия ъгъл на двора. Затваряла очи и сънувала. Сънувала прекрасни сънища, в които имала всичко. Сънувала, че ще снесе най-прекрасното яйце на света. Сънувала, че от него ще се излюпи, най-прекрасното пиле на света. Сънувала и вярвала, че сънищата помагат на хубавите неща да се случват.