Философският камък

Преди много години в една далечна страна, живеел един вълшебник. Знаел много вълшебства, но името му не било известно, защото странял от хората и предпочитал книгите за компания. Един ден обаче, вълшебникът открил философския камък. Само че, това не бил онзи камък, който превръщал всичко в злато. Не можел и да дава и отнема живот, нито пък да дава безсмъртие.
Философският камък, който вълшебникът открил давал на хората всичко, от което имали нужда. Не бил могъщ и давал по малко, а освен това имало куп ограничения в силата му. Все пък, като него нямало друг, а и хората тогава, се радвали и на малко.
Вълшебникът дълго мислил, какво да направи с камъка, но накрая решил, че най-добро е да го даде на хората. С тъга напуснал своя дом високо в планините и отишъл в най-бедното царство, за което бил чувал. Стигнал до столицата му, седнал под едно дърво пред крепостните порти и започнал да раздава философския камък, на всеки, който минел.
Разчуло се и от всички краища на царството, дошли хора, за да получат частица от камъка за себе си. Само че, още на другия ден пристигнала царската стража и арестувала вълшебника. Хвърлили го в тъмницата, а на другия ден го изправили пред съда.
Съдия бил самият Цар. Седял на трона си заобиколен от свитата си и гледал вълшебника строго.
-Научих, че си раздавал на всички нещо, което ми принадлежи по право!- изръмжал Царят.
-Излъга ли са ви, Ваше Величество!- отговорил вълшебникът.- Раздавах само философския камък, а той по право принадлежи на всички хора, въпреки че аз го създадох.
-Ти, идиот ли си? - скочил Царят.- Няма значение, кои е създал камъка! Важното е, че с него всеки може да си направи злато и да управлява живота и смъртта. В това царство, само аз мога да разпределям златото и да казвам, кой да живее и кой да умре!
-Но моят камък няма такава сила, Ваше Величество.- обяснил вълшебникът.- Той дава само късчета щастие на хората.
-Значи освен крадец си и измамник!- потрил ръце Царят.- Продаваш фалшива стока. Запишете и това към обвинението и отбележете, че сам го признава!
-Не е фалшива стока, Ваше Величество!- оправдал се вълшебникът.- На всеки, който го давам казвам, каква е силата на камъка. Освен това не го продавам, а до дарявам!
-Хм!- замислил се Царят.- Да кажем, че по тези обвинения си невинен. Само че, изникват нови! Когато правиш и подаряваш камъка, ти не печелиш, но ограбваш мен. Извършваш дейност, а не плащаш данъци в хазната! Затова, те осъждам на доживотна каторга, а философския камък, се конфискува!
-Както решите, Ваше величество.- засмял се вълшебникът.-Каторгата не ме плаши, защото съм прекарал живота си затворен по собствено желание. Само че, няма как да вземете философския камък. Рецептата зная само аз, а го правя за всеки човек по отделно. Няма два еднакви камъка и всеки човек се нуждае от различни неща, за да е щастлив.
Царят побеснял, но не можел да направи нищо. Отложил решението си за следващия ден и прекарал дълга безсънна нощ.
На следващия ден, вълшебникът все пак бил затворен в тъмницата на замъка и останал там до края на живота си. Сигурно се питате, какво е станало с философския камък?
Царят и на това намерил решение. Направил сергия пред двореца си и продавал философския камък скъпо и прескъпо на тези, които можели да си го позволят. Всъщност продавал им обикновени камъни, но никой не забелязал измамата. Защото тези, които можели да си позволят да купят мислели, че щастието е в цената на нещата, които притежават.
Така завършила историята. Всъщност това не било край, а начало на приказка, която продължава и днес.

4 коментара: