Първи контакт

Телевизорът в хола гърмеше, но бай Иван имаше други грижи. За разлика от женската част на семейството, вперила очи в екрана, събитието не го впечатляваше.
На Земята бил дошъл извънземен. Голяма работа! Ако поне беше някой страшен нашественик, Бай Иван може би щеше да му обърне малко внимание. Само че, извънземното беше зелена топка, една педя широка. Грозна, безпомощна и безполезна топка.
-Ела тук, де!- повика го жена му.- Дават директно от Белия дом. Онова зеленото, когато дошло, направо там кацнало. Американците се опитали да го скрият, но то отказало да отговоря на въпросите им. Проговорило едва пред представители на цялото човечество. Твърди, че е беззащитно, няма лоши намерения и скрити оръжия. Било дошло на Земята, като пратеник на добра воля. Искало само да ни каже, че не сме сами във Вселената и тя не е страшно място. Когато станем готови, щели да ни приемат в тяхното общество. Ама не дават помощ дяволите. Основното им правило било за ненамеса в работите на другите. Че за какво ни са тогава? Кажи нещо, де?
-Престани да викаш! Чух всичко вече хиляда пъти.- ядоса се бай Иван. - Тъпото извънземно хич не ме интересува.
-Ох! Да не те кастрил пак шефът ти? Я чакай да нарежа салатката и да ти налея една ракийка. Хич не му се връзвай на този!
-Не искам ракийка!- изръмжа бай Иван.
-Не искаш ли? Да не си болен?
-Не бе, жена! Нито съм болен, нито с шефа имам проблеми. Няма да седна да се ядосвам за такива дреболии. Луканката я няма бе, жена! Вчера я гледах провесена на тавана и не се сдържах, та си резнах едно резенче. Днес я няма. Няма я, бе!
Колко тичане стоварих, докато намеря младо конче, колко пазарлък беше да сваля цената, само аз си зная. В тази луканка вложих целия си майсторлък, а знаеш, че като моята луканка няма никъде.
Да, ама днес я няма. Ако хвана този дето я е откраднал, ще му одера кожата от бой. Първо мислех, че е съседът. Знаеш как обича да ми прави мръсно. Да, но от три дни не си е в къщи. Щях да река, че е някоя котка, ама не е. В цялата махала една не остана, откак гръмнах белия котарак на бабата. Да е птица пък, ще вземе парче или две, а няма да отмъкне цялата луканка.
-Успокой се, миличък! Ще направиш пак луканка. Ето ти сега ракийката и ела да гледаме телевизия.
-Не ти искам ракийката!- ядоса се бай Иван.- Такава луканка няма да мога да направя никога повече. Само да пипна крадеца!
-Тате!- влетя дъщеря му. - По телевизията казаха, че извънземното ще обиколи целия свят. Искало да се срещне с колкото се може повече хора. Когато направили маршрута, то пожелало да дойде първо в нашата страна. Другата седмица ще е в нашия град. Ще го видя на живо и ще си взема автограф. Искам и ти да дойдеш, за да ме снимаш с Извънземното.
Бай Иван изръмжа, но знаеше, че няма начин да се измъкне. Пък и детето беше добро и заслужаваше всякакви жертви.
След седмица, бай Иван, подстриган и обръснат, чакаше с фотоапарат в ръце появата на важния гост. Точно по обяд колона от лимузини спря на площада пред кметството. Следваха ги колите на вестници и телевизии, а един хеликоптер, заснемаше събитието от въздуха.
От лимузините излязоха куп важни особи, които бай Иван беше виждал само по новините. Сред тях Извънземното едва се виждаше, но хората полудяха от възторг.
Извънземното изостави важните особи и се понесе във въздуха сред хората. Беше кротко и любезно. Раздаде много автографи и търпеливо заставаше където искаха, за да се снимат с него. Бай Иван направи хубави снимки и поиска да си тръгне, но дъщеря му се заинати да останат до края.
Последваха речи от официалните лица, от които бай Иван нито чу нещо, нито разбра, а накрая дадоха думата на Извънземното.
То застана през микрофоните и гласът му, тих и мелодичен се понесе над смълчаните хора:
-Днес е един велик ден от великото време, в което живеете. Може би, не всички разбирате важността на това, което се случва. Не разбирате, че Първият контакт, ще отвори пред вас нови възможности. Ще освободи мечтите ви и ще ви даде вяра в собствените сили. Вие имате потенциала, да се превърнете във велика звездна раса и това зависи само от вас самите.
Може би, много от вас се чудят, защо днес съм тук. Тук в тази малка страна и това малко градче, които никой не знае. Тук съм, защото аз пожелах, това да е сред първите места, които да посетя. Пожелах това по две причини.
Първо, вярвам, че хората живеещи тук са същите, като хората в огромните ви мегаполиси.
Второ, с това място ме свързва една сантиментална случка. Всъщност корабът ми не се приземи в двора на Белия дом. Обърках координатите и кацнах в един двор недалеч от тук. Беше нощ и никой не забеляза това, но това градче е истинското място на Първия контакт.
Хората избухнаха в аплодисменти и Извънземното дълго чака да настъпи отново тишина. Покашля се и продължи речта си:
-Има още нещо, свързано с това място. Вече всички знаете, че нашата политика, е основана на абсолютна физическа ненамеса на посетените планети. С това място тук, обаче ме свързва едно нарушение на тези правила. Използвам случая, да поискам официално извинение от местните хора.
Когато кацнах, видях нещо, което не бях виждал на друга планета. Бордовият компютър ми обясни, че това е храна, което ме изуми. Ние отдавна не се нуждаем от храна, поне не такава, каквато вие използвате, но се изкуших и я опитах. Исках да опитам само едно малко парче, но се разсеях и изядох цялата. Моля ви за извинение!
Настана тишина, а после една едра фигура се втурна напред. Не можеха да я спрат нито загражденията, нито охраната.
-Ти ли си бил, бе! Ти ли, маймуно зелена! Ще ти одера кожицата извънземна! Ще ми крадеш луканката, а! Моята луканчица, ще крадеш! На ти! На! На! На!

10 коментара:

  1. :)Хич не е смешно, от опит ви казвам. И аз като горкото извънземно все не се меся, ама веднъж да река и се набутвам точно на някой бай Иван...позната история :(

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Кръстю, основен недостатък на нас извънземните е, че лесно се издаваме. След това повод се намира винаги.

      Изтриване
  2. Хахах, горкото извънземно:)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Как горкото? Че то се е подуло с чужда луканка, а никой не съжалява бай Иван:)

      Изтриване
  3. Всъщност бай Иван е прав. Той тая луканка си я е направил за да не умре от глад докато си пийва винцето (за да си мези, искам да кажа). Бай Иван е направил луканката защото му е необходима, а това зеленото хем няма нужда от храна, хем е унищожило всичката луканка ей тъй, съвсем безотговорно и без да се замисли дори.
    Като се замисля, и сред нас има такива, не е задължително да са извънземни.

    ОтговорИзтриване
  4. Малко смешно,но и тъжно същевременно...:)

    ОтговорИзтриване
  5. Идвам с мир, всъщност първо кацнах тук не там, хапнах каквото имаше, извинете :)
    Това извънземно ми прилича на 99% от родните политици :))

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ами нормално е. Ако се организира космическа екскурзия от Земята до някоя далечна планета, кой мислиш, че ще се уреди за нея:)

      Изтриване