Принцесата на мрака

Някога преди много години, имало една голяма стара гора. До гората имала замък, а в замъка живеели Цар, Царица и Принцеса. Царят и Царицата се занимавали по цял ден с техните си царски неща, а принцесата играела в градината на двореца и растяла щастлива.

След вечеря тримата излизали заедно в градината на разходка, любувайки се на слънчевия залез. Понякога докато се разхождали, от гората се чували странни звуци. С настъпването на тъмнината, звуците звучали зловещо, а никой не знаел, кой ги издава.

Някои хора казвали, че гората е вълшебна и казвали истината. Други казвали, че тя е омагьосана и също били прави. Хората говорели за странни неща, които се случвали в гората. Странни и чудни или зловещи неща.

-Принцесо, никога не ходи сама в гората!- казвала Царицата.- В нея живеят зли духове и свирепи зверове, които дебнат малките принцеси, за да ги изядат. През деня се крият, но нощем излизат и обикалят, търсейки плячка. Дойде ли нощта, стой далеч от гората!

-Не ходи в гората, Принцесо!- казвал Царят.- Не ходи нито нощем, нито денем. Дори аз когато ловувам, се ужасявам от някои неща, които виждам в гората. Ужасявам се и от тези, които не виждам, но следите им са навсякъде, а зловещите звуци, карат кожата да настръхне. Не ходи в гората, Принцесо! Нито денем, нито нощем. Нито сама, нито с когото и да е. Тази гора не е място за принцеси.

Принцесата слушала родителите си. Дори да не и казвали, нямала никакво желание да отива в гората. Градината и била достатъчна, а шумовете, които чувала от гората я плашели.

Минали години и Принцесата пораснала. Дошло време да ѝ намерят принц. Кандидати не липсвали, защото принцесата била красива и скоро в двореца започнали да пристигат принцове от цял свят.

Царят и Царицата внимателно преценявали всеки и търсели най-добрия. Само че, не се сетили да попитат Принцесата, а сърцето ѝ вече било избрало.

По цял ден Принцесата мислела за своя принц, а нощем сънят бягал от нея. Дори и нощем се разхождала в градината вслушвайки се в шумовете зад оградата, надявайки се да чуе гласа на своя любим.

Рядко го чувала и тогава сърцето ѝ биело лудо и искало да се пръсне. По-често обаче Принцесата чувала звуците идващи от гората. Започнала да различава всеки от тях.

През деня различавала звуците от роговете на ловците. Тропотът от копитата на конете им и лаят на кучетата. Различавала дори какво животно преследват. Често чувала и брадвите на дърварите, шегите, песните, смехът и ругатните им.

Нощем звуците били други. Загадъчни, но вече не я плашели. Започнала да познава всеки от тях и вече дори воят на вълците, не и се струвал толкова страшен.

Само че, един ден звуците престанали да интересуват Принцесата. Родителите ѝ отпратили любимия ѝ принц. Не се спрели от признанието ѝ, че го обича. Принцът не бил достоен за нея.

Принцесата се затворила в стаята си и дълго не излязла навън. Загубила представа, за деня и нощта. Царят и Царицата повикали лекари от целия свят, но никой не можел да помогне.

Един ден Принцесата се съвзела. Не казала нито дума, но подновила разходките си в градината. Прекарвала там по цял ден, а често се разхождала дори нощем. Не слушала думите на хората около нея, а цялото ѝ внимание било, насочено към звучите на гората.

Една нощ Принцесата излязла от градината и навлязла в гората. Луната я нямало на небето, но хиляди светулки осветили пътя ѝ. Прибрала се чак на сутринта и не казала на никого за разходката си.

От тогава, Принцесата всяка нощ навлизала дълбоко в гората и се завръщала с изгрева на слънцето.

Скоро хората разбрали за това. Започнали да се чудят какво прави в омагьосаната гора. Някои казали, че е вещица. Други твърдели, че е луда. Не смеели да се приближат до нея и я нарекли Принцесата на нощта.

Царят и Царицата разбрали последни. Те били заети с намиране на подходящ принц, а когато разбрали, се хванали за главата. Опитали се да забранят на Принцесата, да излиза през нощта, но тя не ги послушала. Затваряли я в стаята ѝ и сложили охрана, но Принцесата незнайно как, се измъквала отново всяка нощ. Измъквала се и тръгвала на тайнствените си разходки в гората.

Един ден не се завърнала на сутринта. Търсили я месеци наред, но не открили дори следа от нея. Навлезли в самото сърце на гората, но никъде не я открили.

Хората пак заговорили. Някои казвали, че Принцесата се е превърнала в зъл дух. Други твърдели, че вълците са я изяли. Трети казвали друго, но никой не знаел, къде е изчезнала Принцесата на мрака....

Само Царят и Царицата, не казвали нищо. Били тъжни, но не обвинявали гората за изчезването. Обвинявали само себе си и се надявали, че Принцесата един ден ще се завърне. Всяка нощ излизали в градината и дълго слушали звуците на гората. Слушали и познавали всеки звук, но този, който искали да чуят го нямало там.