Един ден вятърът, както винаги обикалял безцелно. Носел се бавно, обикаляйки място след място. Разпръснал няколко бели облачета, вдигнал прах от пътищата, окъпал се в аромата на полските цветя, гмурнал се в реката и накрая стигнал до гората. Там започнал да си играе, разрошвайки короните на дърветата, но внезапно застинал на място.
Пред него изникнало едно дърво. Уж било обикновено дърво, а не бил виждал такова. Било ниско и грозно, а стволът му бил усукан и огънат многократно. Клоните му растели, кой накъдето иска и били по-криви дори от стеблото му.
-Хей! - извикал Вятърът.- Ама толкова криво дърво, не бях виждал. Обиколил съм целият свят, но по-грозно нещо, никъде няма. Наистина ли си дърво?
-Ами дърво съм и наистина съм криво.
-Хм....-приближил се Вятърът.- А защо си избрало да растеш толкова криво и грозно?
-Не съм избирало. - въздъхнало дървото.- Такова съм, защото исках да оцелея. Едва покълнах от семето и ме смачка човешки крак. Тъкмо успях да се оправя от близкият склон се срутиха скали и ме затиснаха. Не се предадох. Огъвах се и растях, стремейки се към слънцето, но когато се показах над камъните, буря прекърши върха ми. След това преживях още хиляди нещастия. През зимата сняг огъва и чупи клоните ми, а през лятото козите опасват клоните и кората ми. Затова съм такова, криво и грозно, но жаждата за живот беше по-силна от всичко. Всеки ден се боря, но оцелях и живея. Може да съм криво и грозно, може да не приличам на дърво, но успях да запазя себе си.
-Ама ти изглежда се гордееш с това?- засмял се Вятърът.- Казваш, че си се борило и си победило. Казваш, че си запазило себе си, но това криво и грозно нещо, не си ти. Всъщност си правило хиляди компромиси със себе си и не си победило, а си вървяло по единствения път, който си имало. Не си герой. Просто си нямало друг избор.
-Да!- отговорило Дървото. -Нямах избор, но когато нямаш избор, кривото тяло е най-малкия проблем. Ако изкривиш и душата си, тогава е страшно.
Вятърът се засмял, махнал с ръка и продължил нататък. Обиколил гората и нещо го върнало отново при дървото.
-Казах ти, че си криво и грозно, но се сетих за хората.- казал.- Повечето от тях имат избор и изглеждат добре. Само че, ако ги опознаеш виждаш, че отвътре са много по-криви от теб.
"Ако изкривиш и душата си, тогава е страшно."
ОтговорИзтриванеИ колко е трудно да я запазиш красива...