В събота ме намериха колеги от специалността” Електрохимия” в института. По случай празника се събирали в София. Сетих се, че са минали и 20 години от завършването. За съжаление нямах възможност да отида. С много от тях не съм се виждал, откакто завършихме и сигурно трудно ще ги позная, но си припомних онези времена с приятно чувство. Главно защото бях много по-млад и ми се струваше, че светът е в краката ми.
Днес цял ден в главата ми звучи една глупава песничка от онези години и се замислих за днешните студенти. Не мисля, че са по-различни от нас.И тогава имаше студенти с много средства и такива без. Самият аз бях от вторите. Заради някакви мижави два лева доход и нежеланието ми да фалшифицирам данните, като включа и баба си към семейството, така и не се доредих до общежитие. Времената бяха евтини, но ми е неудобно да си призная с какви средства изкарах петте години. Благодаря на родителите си, че намираха все пак начин да ги отделят.
Тогава също имаше студенти, които учеха и такива, които не стъпваха на лекции. Имаше и такива, които дори не се явяваха на изпит, като разликата от сега беше, че не парите, а връзките по роднинска, партийна и комсомолска линия движеха нещата.
Имаше какво ли не, но бяхме млади и се радвахме на това. Празникът беше само част от тази радост.
Сигурно някои от студентите вече са започнали да празнуват. Дано тази година, няма инциденти. Дано, но не вярвам, именно защото днешните са също като нас. Мислят ,че могат всичко и нищо не може да ги прекърши. Светът- това са те!
Както в песничката, която пеехме. Нямам време да се ровя за клип, но ще я цитирам по памет:
Парички кой си има,с Бриждид Бардо ще спинка.
Парички кой си няма, със цветната и снимка.
Припев:
Но ний сме хора горди, светът това сме ние.
Студентът е студент, щом е без пари.
Но ний сме хора горди, светът това сме ние.
Студентът е студент, щом хване три.
Парички кой си има, ще пие светла бира.
Парички кой си няма, капачки ще събира.
Припев: .....
Парички кой си има, се вози в автобуса,
парички кой си няма - пеша, че по не друса.
Припев:.....
Парички кой си има, ще пие “Metaxa”,
парички кой си няма - газирана вода.
Припев:....
Парички кой си има, ще ходи на морето,
парички кой си няма, ще бачка на полето.
Припев:....
Песента си е актуална и днес. Дано днешните студенти успеят, там където ние не успяхме. Не са света, но могат да го променят. Млади са и могат да се борят, поне докато разумните възрастни не им пречупят крилата. Днес имат поне надеждата и увереността. За възможностите не говоря, защото и днес ги няма в България. Но светът е техен, нали?
Ще отлетят и ще са прави. Ще се пръснат по света и когато остареят ще си спомнят песнички като тази. Само, че не думите „Светът това сме ние!”, а другите думи „Парички кой си има”.
Някой ден, но не днес и утре. Сега е празник, а на празник се празнува. Така и трябва.Докато още има университети и студенти.
Нека им е честит!
.
Едно такова миличко ми стана, чувствам се поздравена по повод празника. :) Аз утре ще празнувам, но ще е по-спокойно от миналата година, наистина дано не стават много инциденти. :)
ОтговорИзтриване:) Честит да им празника и успешно следването!
ОтговорИзтриванеПесничката я помня, ама ББ ми се губи. :D
Владо, помня я песничката. И уж всичко е същото, но мисля, че ние минавахме по-тънко финансово и ходехме малко повече на лекции.
ОтговорИзтриванеДа са живи и здрави, радвам се на младостта им и на това, че въпреки всичко имат желание да учат. Да им е весел празникът. :)
А на мен ми се върти в главата и още една песничка (няма никъде клип), която ни беше като химн:
Живеело е нявга във една страна
бедно студентче със очила.
То ходело на лекции и пиело боза,
а водка щом си пийнело, пеело така:
Припев:
Студентски години - сладък живот,
таз вечер - теренче, утре - белот.
Студентски години, защо сте само пет,
ах, защо не бяхте петдесет и пет!
Живеел той в квартирка метър на два
и с плавниците влизал, че влажна била,
но нашият приятел, нали бил бохем,
от нищо не му пукало и пеел тоз рефрен:
(Припев)
Пролет щом настъпи, плъзнаха хормони,
джапанки нахлузи и колежките подгони.
Хвърли две-три въдици, Парашкева клъвна
и между целувките си пееха така:
(Припев)
И нижат се годините кат наниз от пипер,
взе диплома със три и стана инженер.
От времето, от що ли - косите побеляха
и двама с Парашкева пееха така:
Години, години, няма живот,
няма теренче, няма белот.
Години, години, нямате чет,
а може би сте вече петдесет и пет.
@bungleisinthejungle , няма само ако останете верни на себе си. Честит празник!
ОтговорИзтриване@Gloxy-Floxy ,ама аз сутринта точно това си спомних и от там възстанових останалото:)
@Точка,спомням си и тази, но нямаше да мога да възстановя текста.Само,че вече и мелодията ми се губи, но важното, е че си ги спомняме с усмивка.
Владо, винаги ще помня първия си 8 декември-беше във Варна в хотел Амбасадор на Златните-голям студ и виелици,но беше незабравимо:)а песента ,честно не я знам,явно по онова време във ВИФ не е била популярна:)и честито на всички бевши,настоящи и бъдещи студенти-наздраве от мен:)
ОтговорИзтриванеЧестит празник на всички! Владо и Точка, много ме развеселихте с тези песнички. Нещо са ми убягнали в ония години, но сега ми дойдоха много добре. ;) Чудесен ден!
ОтговорИзтриванеПесента я бях забравила. Покрай нея и по повод бившето ВХТИ аз пък се сетих за едно стихотворение:
ОтговорИзтриванеТвоите очи са сини като купритартарат
тъй чисти и невинни, като сребърен нитрат!
Сякаш с ковалентна връзка
аз към теб съм прикован.
Хрумна ми идея дръзка -
чуй, любима, моя план...
и т.н. Спомени,спомени...