Джуджето Скръц

Всяка зимна сутрин го срещам. Всъщност то се лепва за мен още от входната врата. Не го виждам но чувам гласът му, следващ ритъма на стъпките ми:
-Ссръц, скръц, скръц....
Не обичам скърцащи звуци, но този не ме дразни. Зная, че го прави нарочно, но звукът ми харесва.
Джуджето Скръц, през лятото се крие на студено. Не в земята, защото много хора забравят, че Земята е топла. Дори и зимно време, под замръзналата кора на снега и леда, земята живее свой живот. Сърцето и бие, а дъхът и е прекалено топъл за джуджето.
Затова джуджето Скръц, още с първите лъчи на пролетното слънце се скрива високо в планината. Избира северните склонове и търси места, където слънчевите лъчи рядко огряват. Там снегът се задържа през цялата година, но Сръц не е щастлив.
Липсват му хората и с нетърпение очаква зимата. Тогава се спуска по заснежените склонове на планината, отпочинал и препълнен с енергия.
Познавам го отдавна. Още от времето, когато бях малко дете и сутрин нахлупил шапка бързах за училище.
-Скръц, скрац, скръц.... -лепваше се джуджето за мен.- Страх ли те е? Скръц, скръц, скръц....
-Защо да се плаша? -питах наперено аз , но ускорявах крачка.
-Скръц, скръц, скръц....Защото съм страшен. - надуваше се Скръц.
-Не си страшен!- смеех се аз.- Страх ме е от тъмното, а не от теб. Теб мога да управлявам, както поискам. Ето виж!
Затичвах се, а след това спирах на място.
-Видял ли?
Скръц замлъкваше, но за кратко. Бързах за училище и нямаше как да стоя цял ден на едно място. Тръгвах и той се появяваше отново.
-Скръц, скръц, скръц.... Наистина ли не те е страх? Защото мога не само да следвам стъпките ти. Ако искам мога и да те ощипя. Ето виж!
Не отговарях и усещах как студът зачервява ушите и носът ми. В отговор само ускорявах крачка и се загръщах с топлия шал. Скоро връхлитах в класната стая, задъхан от бързането, но оставил Сръц навън.
-Виж, това вчера не бях аз.- посрещаше ме Скръц на другата сутрин.- Това беше друг Скръц. Той е неприятен тип, с когото нямам нищо общо. Опитва се да ми подражава, но винаги се проваля. Аз съм забавен и само търся приятели. Скръц, скръц, скръц....
С времето станахме почти приятели. Почти, защото никога не знаех дали този който се е прилепил и следва стъпките ми е добрия Скръц или онзи другия.
Всъщност с годините вече не ме е страх и от двата. Не ме е страх от тъмното, а когато студът щипе носа и ушите, дори се усмихвам.
Днес след десет дни почивка отново тръгвам на работа. Зная кой ще ме посрещне на входната врата.
-Скръц, скръц, скръц.... Къде се загуби? Честита ти Нова Година! Хей! Някой казвал ли ти е, че винаги бързаш повече отколкото е нужно? Скръц, скръц, скръц....
-Зная и без да ми казват, но може би така ми харесва. Мога да спра, ако искам, но тогава ти ще изчезнеш.
-Ще изчезна през пролетта. - смее се Скръц.- Дотогава всяка сутрин ще те чакам.
Усмихвам се и ускорявам ход. Скръц, скръц, скръц....

5 коментара:

  1. Този Скръц...
    Върна ме доооста години назад, Влади. Благодаря ти!
    Добро утро! :):):)

    ОтговорИзтриване
  2. Страхотно е това джудже!
    Невероятния Скръц!
    От доста години в моя град Скръц вече идва много, много рядко. Тази година все още не се е появявал на прага и така ми липсва!
    Разкошна история!

    ОтговорИзтриване
  3. Честита 2012, Влади!
    Скръц ще пошета наоколо още известно време май :)
    Сърдечни поздрави!

    ОтговорИзтриване
  4. @Amazonka , той още е наоколо и съм сигурен, че още го чуваш:)
    @Gloxy-Floxy ,да и пълен с желание, да си говори с хората. Само че, те напоследък са станали студени и го избягват. А трябва само една усмивка.
    @Стеф , ще се появи. При първа възможност, ще го направи.
    @DSdiva, Честита нова година! Нека остане и по-дълго. Аз си го харесвам:)

    ОтговорИзтриване