Пътят пред България и българите

В последните години все по-често се замислям, за състоянието на страната ни. Опитвам се да потърся причини, грешки и пропуснати възможности, които са в основата на незавидното ни състояние.
Чета много публикации, които анализират и дават рецепти. Ако се съди по тях, всеки втори българин знае причините и има рецепта за излизане от дупката. Всеки сочи път за развитие и спасение на България и то единствен път.
Невероятно е, че при толкова знаещи и можещи, нищо не се променя и дори няма надежда за това. Още по-странно е, че хора, които декларират почти еднакви позиции, вместо да се захванат заедно на работа, прекарват години в спорове, кой от тях е по-велик.
Всъщност не е странно. Причината не е някакъв специфичен български ген или манталитет. Вече знаем, че не сме уникални в нищо. Не сме най-надарените, но не сме и идиотите на човешкия род.
Причината е по-скоро в структурата на медийното пространство. Телевизията, вестниците, а вече и интернет пространството, вместо да са източници на информация, все повече се превръщат в поле за личен ПР. Думите и идеите отдавна не са важни. Важното е, че ги е казал Някой.
Този Някой, независимо дали е политик, журналист, бизнесмен, интелектуалец или просто блогър, анонимен или не, чува само своите думи. Интересува се само от собственото си битие, а идеалите са само средство, за да го подобри. Купуват се и се продават на килограм, срещу каквото се предлага.
Може би някой ще каже, че такова е времето. Ще каже, че поколението е изродено или деформирано, но не съм съгласен. През миналата година препрочетох два пъти „ Строители на съвременна България“. Всеки прочит на книга е различен, а при тези търсех нещо, което може да ми даде отговор на проблемите днес.
Симеон Радев се е постарал да създаде подробна картина на времето. Пречупена през личните му симпатии или антипатии, но в голямата си част правдива. Това, което не ми хареса при тези прочити е, начинът на описване на събитията. Всяко от тях се свързва с определена личност и излиза, че целият ход на историята се движи от волята на един или друг човек. Това е в тон със заглавието, но не е вярно.
Все пак книгата съдържа огромна галерия от човешки образи, а картината е правдива. Докато четях, реших да ги систематизирам, но не можах. Не можах, защото търсех строителите. Хора достойни и честни идеалисти, готови да пожертват живота си за добруването на България.
Не открих такива.
Събитията са отдалечени във времето, но открих хиляди неща, които и днес се случват всеки ден. Хората и отношенията им, не са били много различни. Омраза, двуличие, алчност, дебелоочие, кариеризъм, убийства, насилие и грабежи от държавата и хората. Липса на алтернатива и люшкане, партизанщина и манипулирани избори. Използване на държавната власт и съдебната система за разчистване на лични сметки и какво ли още не. Не видях строители с ангелски криле, а хиляди хора, които действат подтикнати от желанието за лична изгода и слава.
Действията на тези хора са част от строителството на България, но причината не е в желанието им. Ореолите им са създадени от част съвременниците им или от самите участници в процесите, но не са истински. Това са били реални хора, същите като тези, които живеят днес. Просто са използвали възможностите на времето и са намерили своето място. Времето е определяло поведението и действията им, а те само са се възползвали. Всеки прави така и днес.
Утехата ни може да е единствено във факта, че въпреки това България е вървяла напред. Бавно и неусетно , за да бъде оценено в един човешки живот, но напред.
Днес нещата много приличат на онова време, въпреки че ще се намерят хора, които няма да искат да го признаят. Днес отново започваме от нулата, а времето, когато ще забравим проблемите е далече. Хората са същите и всеки гледа неговата паничка. Ситият не вярва на гладния, здравият на болните, богатия на бедните.
Понякога причините се търсят в бедността ни. Общото ниско ниво на доходите, прави нещата да изглеждат по-грозни, но дори в богатите страни, нещата принципно са същите. По-високият стандарт скрива язвите, но не ги премахва. Човечеството е изградило обществен модел, в който всеки участва. Участва по жестоките му правила, без да има алтернатива. Може да се възползва за да подобри собственото си житие, но не може да ги промени.
Затова когато днес чета анализи, рецепти или критики, не ги приемам за чиста монета. Зная, че няма да дойде спасителят с вълшебната пръчка. Зная, че следващото управление, няма да е по-добро от сегашното. Никъде в света не е имало и няма да има справедливо управление, защото моделът води на власт не хората, които могат повече, а хората, които искат властта повече. Искат я и са готови да направят всичко, не заради някакви идеали, а за собствена полза.
Няма начин да се промени модела на света, в който България е просто незначителна прашинка. С времето нещата вече няма да изглеждат толкова грозни, колкото са днес, но основата им няма да се промени.
Ако има път пред България, то това не е магистрала, а тунел без изход. Не можем да тръгнем встрани, а напред картината не е розова.

18 коментара:

  1. „Хора достойни и честни идеалисти, готови да пожертват живота си за добруването на България.”
    Ето моите впечатления по този въпрос: Има хора, които смятат себе си за такива. И са истински вътрешно убедени в това. Говоря за конкретен човек, работех с него в Лит. свят. Правеше всичко за тази кауза – добруването на България. Най-вече се опитваше с подбора на текстове да промени манталитета на българите, да разшири хоризонтите им, да съхрани християнските ценности, много неща, и наистина хубави като идеали. НО в процеса на работа започнаха да се случват събития, при които трябваше да се прави избор. Една от най-трудните му задачи бе да привлече добри автори. Всеки автор сам по себе си също беше някакъв вид идеалист, борещ се за същите ценности, обаче: този не харесва онзи; онзи има влияние еди къде си – значи ни трябва; третият е член на еди кое си, значи и той ни трябва – не знам дали съм ясна, но не искам да говоря по-конкретно. Постепенно всичко се превърна в една огромна лъжа. На този казваме едно, зад гърба му говорим съвсем друго. Всичко, поне от моя гледна точка, успя да се изроди само за две години. Или пък – публикуваме текстове, които не отговарят на каузата ни, но авторът ни е важен. Накрая стигнахме до там, че да лъжем, че сме голям екип от хора, когато двамата вършехме абсолютно цялата работа. Но кой щял да ни последва като разберял, че сме всичко на всичко двама. Нещата се превърнаха в една огромна, огромна лъжа. Нямаше вече нищо. Само думи. Ето така идеалите стават просто думи. Когато човекът, който се бори за тях, започне да прави компромиси. Това не е обвинение, аз разбирам много добре, че цялото ни общество е изградено върху компромиси. И не виждам друг начин. Само че лично аз не мога да живея по този начин. Много ми е трудно.
    И за ореолите е вярно – в Лит. свят постоянно създавахме ореоли около този и онзи. Аз благоговеех пред разни хора, после разбрах, че благоговея не пред тях, а пред образите им, създадени от други. Разбрах, защото се запознах със самите хора.
    Влади, съжалявам, че не можах да бъда по-кратка. Надявам се, че няма да решиш, че това не е по темата.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. vira111, всъщност е по темата, защото това е характерно за всяка сфера на живота ни. Може да не ни харесва, но течението носи всеки.

      Изтриване
  2. за огромно съжаление на всички българи,си прав..

    ОтговорИзтриване
  3. Много точен текст, Владо! Коментара на Вира също много ми хареса. Всеки по рано или късно стига до тези изводи, за съжаление.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Емо, лошото е, че не виждам изход, а животът си минава.

      Изтриване
  4. Не ме интересува кой какъв етикет ще ми лепне, но за да се промени днешното общество трябват основни промени в начина на производство, във финансовата система и т.н., които в крайна сметка ще доведат до изменения в управлението, социалните отношения и т.н. Битието и съзнанието (духа) са в единство и опитите да се промени само едното или само другото са неуспешни.
    Тези промени започнаха. Финнасовата криза, която прерасна в управленска, която прерасна в социална е показател за това. Все пак, аз не мога, а едва ли и някой е в състояние да предвиди кога и как ще се случи всичко. Светът се променя, но когато си в кюпа трудно се вижда общата картина :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. slavuncho, зная. Аз също като теб понякога вия срещу Луната. Не помага, но пък какво от това. Съгласен съм, че трябват промени, проблемът е, че не вярвам да има еволюционен начин да се осъществят. Единствения начин е на човечеството да се случи нещо толкова страшно, че да го принуди, да направи промените. Финансовата криза не е достатъчна, както и управленската. Те просто ще направят размествания по върховете, но моделът ще се повтори след десетина години.Наистина не мога да зная със сигурност, какво ще стане в бъдеще, но ако погледнем в миналото, нещата просто се повтарят, а пороците се запазват.

      Изтриване
  5. В момента управлението е антисоциално и нехуманно...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Цветанка, предишното също, а и следващото ще бъде такова.

      Изтриване
  6. Владо, те хората са приели отношение, по-горе..иска ми се да ти обърна внимание, че интелигент и интелектеуалец не е едно и също, едното включва другото, но не го обуславя...Не всеки, взел(?) "некво вишо", в ПУТКА- Перник, примерно е ЕнтелЕгент...А в Тази(?!?) държава такива карат влака

    ОтговорИзтриване
  7. Кръстю, не съм филолог и не ме интересуват езикови упражнения. При поведението няма никаква разлика, а това е в темата на днешния пост.Всеки играе по свирката, а това, че някой мисли, че е извън модела, си е за негова сметка.

    ОтговорИзтриване
  8. Владимире, намирам статията ти за точна, като изключим последните два реда изводи. Къща се събаря за часове, а се строи с години. Всяко нещо си иска определено технологично време, за да се получи крайният ефект. За народа ни има добро бъдеще и ние ще си го извоюваме. Е, няма да стане бързо и лесно...И сега за него работят с жар хората, които ще бъдат оценени след време от поколенията. Те са нашата Национална гвардия. Може би и ти си един от тях? Това ще реши бъдещето. Те работят въпреки огорченията от неблагораността, въпреки песимизма и черногледството на някои хора, добре подхранвани от недоброжелатели. Нека си спомним за Константин Иречек и неговото изказване по този повод. И аз съм разочарован от медиите, от масовата неграмотност там, от недобронамерените коментари за народа ни, от злобни и неверни анализи. Затова вече не купувам вестници и подбирам програмите на телевизията. Но и това ще преодолеем.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Дядо, съгласен съм, че нещата се променят с години. Само че, по-високия стандарт, не променя нито морала, нито модела. Само ги маскира. Не мисля, че аз съм човек, който може да промени нещо. Ако можеш, нямаше да драскам в блогчето си, но аз поне си го признавам. Хората, които пък могат да променят нещата, са прекалено заети със собствените си личности.

      Изтриване
  9. Не е нужно да оплакваме нероден Петко! Първо България не е почнала от нулата, както се опитвате да ни внушите, защото по онова време страната ни е била икономически и социално доста по-близко до демократичните стойности на тогавашна Европа, отколкото останалите балкански страни и ако не е била предоставена на Съветската армия, то никога не би се случило да се издигне в култ работническо-селкият произход като основа за социален и политически възход. Разбира се, че благородството задължава, т.е. колкото по-интелигентен е човек, толкова повече морални задръжки ще има, а тогавашните властимащи не са се отличавали с особени задръжки. Както и сегашните. Манталитетът трудно се променя и е практически невъзможно за едно поколение да се смени нартупаното в няколко генерации, но ако не се пречи на обществото, природата по естествен път ще елиминира първосъздателите(тези, докарали "социализъма"), а техните наследници или ще са принудени да се променят, или ще пропилеят за кратко време натрупаното. Има надежда за България, само дето за нашето изстрадало поколение, родено по времето на началото на строежа на "нова" България няма изгледи да я видим такава, каквато ни се иска, защото просто няма да доживеем това време.

    ОтговорИзтриване
  10. Анонимен, не внушавам на никого нищо. Изказвам мнение със собственото си име в собствения си личен блог. Нещо против? Не съм сигурен, че трябваше да пиша, защото реакциите са ми познати. Преди години ми беше смешно, всички беди да се обясняват с манталитет и съветската армия, но сега ми е тъжно. Бих ви препоръчал да прочетете повече неща от онова време, преди да го идеализирате и да говорите, че било демократично.Ако не друго, поне Бай Ганьо сте прочели.Той не е рожба на манталитета, а на модела, който толерира такива като него. Във всички времена, при всички народи и при всяко управление.

    ОтговорИзтриване
  11. От скоро чета и почти не пиша,защото не виждах смисъл,т.е.при положение,че на всякъде почти е самоцел самоизтъкването, кой аджеба е по велик или в споровете се оплюват и загубвас нишката на спора,действително не виждах смисъл да се намесвам а още по малко да споря.За първи път и то съвсем случайно(отскоро имам интернет и съм все още първолак),влизам в истински коментар на загрижени за нашата съдба хора.Хареса ми коментара на всички без изключение, особенно и точно заради това,че е смислен,незлобен, абсолютно точен и правдив в много от писанията.Господа ,адмирации за вас,желая Ви успех в начинанеито.Дано помислите ви са чисти.Ще ми се обаче не само да пишете ,но и да се ангажирате с промяна на статуквото как точно не знам,но само писането няма да промени нещата.Това вие сигурно го знаете ,но след като сте казали А ще трябва да кожете вероятно и Б,дай боже да стигнете и до Я.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Анонимен, Има много места в нета, където атмосферата е такава. Има и много хора, които ги боли от това, което е около нас всеки ден. Повечето са опитвали да променят нещата и ще опитват пак, но лично аз не вярвам, че скоро ще видим промени. Затова и предпочитам да пиша приказки. Понякога приказките се сбъдват и винаги завършват щастливо.

      Изтриване