Вълкът

Вълкът отдавна е самотен
и в своя път другарка няма,
но ако срещне някой ден,
не ще се спре да бяга.

Дебел е вълчия му врат,
но времето пречупва всичко.
Под козината си личат
зарасналите белези.

Вълкът от своите страни,
познава зъбите им остри.
За козината си не се бои,
сърцето му кърви обаче.

Сърцето му кърви, когато вечер
отново сам срещу луната вие.
Забравил всичко на света
освен, че аз и ти не прави ние.

Под козината сива не личат,
на спомените раните.
Следи от зъбите личат,
от други вълци и вълчици.

За него няма нощ и ден,
за него няма зима или пролет.
Със сива козина е той роден,
без шанс за птичи полет.

Вълкът отдавна е самотен
и в своя път другарка няма,
но ако срещне някой ден,
не ще се спре да бяга.

2 коментара:

  1. ...личи си ,че сме от една порода :))

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Вълците нямат порода. Просто или са вълци и си приличат или не :)

      Изтриване