Зелената планета

Преди много, много години някъде много, много далече...

Всъщност това се е случило в наши дни на една планета, съвсем близо до нас. толкова близо, че понякога при хубаво време можем да видим тази планета, като малка светла точка на звездното небе.

В миналото тази планета се наричала с друго име, но днес всички я знаят, като Зелената планета. За разлика от Земята, там няма океани и морета, а цялата и повърхност е покрита с килим от зеленина и цветя. Затова и погледната от далече, изумруденият зелен цвят привлича погледът.
Не винаги, обаче планетата е била зелена. Преди много години, тя е приличала на Земята. Имала е морета и океани и цветът и е бил син, както необятните и водни пространства.
Жителите на тази планета тогава били велики хора. Удавали им се всички науки, изкуства и занаяти. Били творци и обичали планетата си и тя им се отблагодарявала щедро. Тя била тяхното вдъхновение.
Славата на планетата и жителите и се носела надалеч и от много други планети, всякакви странни същества идвали да видят и очаровани оставали завинаги.
Една тъмна нощ, обаче на планетата пристигнали три странни същества. Никой не ги видял, защото всички били потънали в дълбок сън. Обиколили в тъмната нощ планетата, неканените гости и навсякъде посели едни малки семенца. На сутринта вече били далеч от там и никой не разбрал за посещението им.

Минали няколко седмици и семената започнали да поникват. Пониквали направо в сърцата на местните жители. Променили се жителите на планетата. Престанали да работят заедно. Занемарили любимите си занимания. Престанали да се грижат и за планетата си увлечени в дребни караници по между си. Дори не усещали как се променят.
Само планетата усетила и започнала да се променя и тя. Изчезнали реките, моретата и океаните и. Цялата повърхност се превърнала в килим от зеленина и цветя.
Само, че красотата на картината била измамна. Под този красив килим, се криело огромно тресавище. Много жители потънали в тях, а другите се скрили в домовете си и не смеели да излязат навън.
Планетата привличала погледите с красивият си изумруден цвят, но който стъпел на повърхността и затъвал и никой и нищо не можело да ме помогне.
Един ден част от жителите на планетата решили, да я напуснат. Да потърсят друг дом, където да започнат отначало.
Тръгнали на път и след дълго търсене намерили прекрасна нова планета. Напомняла им за тяхната стара родина в най-хубавите и дни. Започнали своят нов живот с радост. Всичко изглеждало прекрасно.

Само, че...
Само, че нещо не било както трябва. Не знаели какво, но го усещали във въздуха. Поглеждали един към друг с някакво съмнение и разговорите помежду им замрели.
Нещо не било наред.

И тогава забелязали, че новата им планета била започнала да се променя. Реките, моретата и океаните изчезвали пред очите им, а цялата планета се превръщала в един килим от зеленина и цветя.
Разбрали, че били донесли на новата планета отровните семена. Разбрали, че тези семена не били засети в почвата, а в душите им.

Разбрали...
Разбрали, кои били неканените гости, които посетили Зелената планета. Гостите били Лицемерието, Интригата и Лъжата.

Ако в някоя безоблачна нощ, вдигнете глава към звездното небе няма да забележите Зелената планета. Все пак тя съществува, някъде там сред другите звезди. Все още...

.

4 коментара:

  1. Наистина ужасяващи гости.Дано не дойдат при нас.
    Чудесна приказка!Добре е да си извлечем поука докато не е станало твърде късно.
    Поздрав!

    ОтговорИзтриване
  2. izibell, те вървят навсякъде. Сигурно са и при нас.Ако го знаем, обаче е по-лесно да се предпазим.

    ОтговорИзтриване
  3. Имало едно време, едни създания, по външен вид наподобявали на хора, използвали и те, тъй както ние, за комуникативност думите... лицата им, макар зад снимките на аватари, излъчвали усмивки, дори познавали лечебността на нашите прегръдки. Когато приближат до теб, усещаш аромат от пърхане на пеперуди, а вън е зима, в ръката ти красиво цвете грейва и твоята душа лети, олекнала от тази споделеност на изкуство... В нощта, когато сваляш дрехата си на умора, в ръкава нещо се закача. Я, цвете, ярко, също като истинско, листенцата - изкуствена коприна, а стъбълцето му - излята в някаква си форма пластмаса... И откъде се взе, се питаш, докато заспиваш. На сутринта, отваряш си компютъра, прозорец към света... посоката ти е една, все търсиш хора. Отворени врати навсякъде. Открехваш нова. Свежо. Позната миризма... от пърхане на пеперуди... а вън е зима. И проследяваш миризмата - "Made in ..." Очите ти се замъгляват. Излизаш си от стаята, с надеждата да се спасиш от аромата влизаш напосоки в други стаи... "Made in ..." и аромата... от планета на едни създания, по външен вид наподобявали на хора...
    Обичам да се придвижвам из твоите алегории и да ти отгатвам, като на учител от древността загадките. В откриване на истината има много истина. Ала тъй, след това, те стяга в ляво... Учителите са вървели много. Сред пустошта, сред зверове и затова, като поемали посока, издялквали си пръчка... хем да ти споделя пътя, умората, трапезата и гледката зелена на планетата, хем все за нещо ще послужи, като научи теб... Красотата е за погледа, откъдето ти гледа душата, ала нея носят стъпките, ти казва разумът. И посягаш с пръчката пред теб, опитваш колко е дълбоко твърдото... Нали така, учителю?!
    Поздрав за точния поглед, krizt!

    ОтговорИзтриване
  4. Благодаря ти за думите,inamay! Учител? Не,просто пътешественик, дори и пръчката отдавна съм захвърлил и прекрачвам смело през прозорците. Понякога попадам на тресавище, но не потъвам.Крепи ме вярата в хората, а не в човека. Остава само болката отляво, но не и съжаление за крачката напред.Защото красотата не е във един прозорец.Навсякъде я има за този, който я допусне до сърцето си.За този, който прави крачката напред, дори да бърка.

    ОтговорИзтриване