Българският модел (отново за манталитета)

Преди време в един постинг писах, за това което наричаме „български манталитет”. Мненията в коментарите бяха различни. Дали наистина съществува такова понятие?

Една от реакциите беше на Павел Николов с постинга „Едно есе на Станислав Стратиев”. Идеята, че такова понятие не съществува беше подкрепена и от slavuncho. Съгласен съм с тях, че няма специфичен „български манталитет”. Съгласен съм и че обществото, в което живеем може значително да коригира проявяването на тези негативни явления.

Преди няколко дни попаднах на друго есе на Станислав Стратиев –
„Българският модел”. Докато го четях, се замислих, колко много от нещата, за които говори авторът, са в основата на това, което наричаме и с друго име „български манталитет”. Дали този път Станислав Стратиев бърка и понятие, като „български модел” не съществува?

Според мен –да, бърка! Не съществува специален „български модел”, както и специален „български манталитет”. Описаните неща въпреки, че ни се набиват в очите, не са характерни само за нашата страна. В по-малка или по-голяма степен ги има навсякъде.
Проблемът е доколко, са преодолими. Има държави, които сме свикнали да са ни за пример. Не съм сигурен обаче, че нещата там от към човешки материал са по-добри. Една стройна организация на държавата, може да замаскира и приглуши, чрез политиката на „Тоягата и моркова”, негативните явления, но изкореняването им не става за един ден.
Дори в една Щвейцария с цялата и подреденост, под повърхността на реда и спокойствието, се случват грозни неща. Виждал съм как отвързани за малко дисциплинираните германци се превръщат в прасета, а друга страна, в която дисциплината е религия, като Япония даде на света Якудза.
В България нещата не са различни. Дори и ако утре се събудим, в една подредена държава, в която законите са над всичко, пак ще има хора, които ще си живеят по старому. Проблемът е в прекалено дългото време, през което нещата са се превърнали в навик. Нещо повече. Успели сме да ги предадем и на следващото поколение. Колко ли поколения трябва да минат след нас, за да се изчистят нещата? Едно, две или три?
Може би и по-скоро. Само, че за да стане това, трябва да престанем да чакаме някой друг да ни реши проблемите. Трябва да престанем да се усмихваме, на грозното. Трябва преди да погледнем обществото да погледнем своите действия, защото и те са част от общата картина. Защото личният пример е най-ефективният начин да покажем на поколението след нас посоката, в която искаме да върви България.
Дали го правим, обаче?

....

7 коментара:

  1. Трудно се възпитават деца, когато конюктурните ценности са различни, от личностните.
    В началото на 90-те години на миналия век дъщерите ми бяха още малки, а аз още млад и наивен. Продължавах да си живея с убеждението, че който учи той ще сполучи и т.н. За щастие :(, те излязоха практични скорпиончета. След поредната вдъхновена тирада от моя страна как трябва да се четат книжки, колко е важно да знаеш повече за света и още ред щуротии малката щерка, с явното одобрение на голямата, ме попита: "Тате, а защо еди-кой си (близък роднина по майчина линия), не е учил, а живее така?! Под "така" разбирайте живот на мутра от среден калибър. Мълча и мигам. Голямата се включва и дава друг подобен пример с един, който трудно се подписва, камо ли нещо повече. Пак мълча и по-бързо мигам...
    Отговорих им. Ако съдя по това какъв е сега животът и обкръжението им мисля, че са ме разбрали. Но аргументите на пълния хладилник са по-силни от тези на празния... и никъде по лавиците и на единия, и на другия, не можеш да откриеш "общочовешките ценности".
    В крайна сметка, докато всичко се купува и продава, докато човек за човека е плячка, ще е така.

    ОтговорИзтриване
  2. slavuncho, направил си нещо и не мисля,че е напразно. Дъщерите ти ще го предадат нататък.Нали сам си казвал, че нещата стават бавно и че с всеки човек трябва да се работи индивидуално. Така някога и проектът "Венера", вече няма да е химера.

    ОтговорИзтриване
  3. Замислих се и аз за понятията български модел-български манталитет ... по-скоро може би можем да говорим за балкански синдром :) но и това е спорен момент :)
    В началото на 90-те и аз бях на години, когато недоумявах много неща ...не разбирах защо скоро открития - преди 89-година супермаркет до нас беше с пълни рафтове - а след това трябваше да се редим на опашки пред празните щандове, за да ни осведомят че на семейство се полага шише веро, буца сирене и щафета салам ...да има книжки с купони и т.н. ...а други да живеят къде, къде по-разточително ...
    Завършвайки училище през `95 година прочетох - признавам на диагонал Народопсихологията на Марко Семов ...и какво бе усещането ми - сякаш бе направена дисекция на мен, на родителите ми, на съседите, на непознатите, които срещах на улицата ...
    Може и да си прав, че тези понятия не съществуват, и че всичко може да се промени ако спрем да чакаме на готово, ако не чакваме някой друг да реши проблемите ни - но връщайки се назад в историята примерите са безкрайни ..
    ЗА смяната на поколенията ...не знам мен лично ме е страх и се надявам да не съм свидетел на тези процеси ... защото какот е модерно да се казва - днешните млади са лишени от всякакви ценности ...с изключения разбира се, но тези изключения ги е имало винаги :)
    Много се говори срещу възпитанието преди и възпитанието сега ..срещу режима преди и режима сега ... но аз съм ходела на училище и в единия и в другия период , и имам частично наблюдение от възпитанието сега ... ами предпочитам това което беше преди - разбира се не във формата на 60-те и 70-те години ...
    Докато всеки казва ...защо аз да се променям, като другите не го правят ...ще е така ...Нане че чека Вуте и така ще модифицараме въпроса за яйцето и кокошката!

    ОтговорИзтриване
  4. Neizi, само ще кажа нещо за възпитанието.Не мисля, че училището е главният фактор за формирането.Такъв е семейството, а за там не може да обвиним друг.

    ОтговорИзтриване
  5. Абсолютно ... просто съм наблюдавала поведението в училище в последните години ...и от там си вадя заключенията :) и там има какво да се желае ...
    НО семейството, както казваш си остава основен фактор ...! Защото коя е тази майка и кой е този баща които ще пуснат сутринта дъщеря им да излезе за училище облечена като проститутка ...е въпросът който си задавам всяка сутрин като отивам на работа ...?!

    ОтговорИзтриване
  6. Знам какво искам и трябва да науча децата си някога. Не да им налагам моето мислене и преценка, но ако не ги науча те да могат да мислят и оценяват вярно просто мисля ще съм се провалил като родител.

    ОтговорИзтриване
  7. kalbotobg,личният пример е най-доброто. Не само за децата, но съм забелязал, че и при възрастните е така.Не винаги, но по-добро нещо не е измислено.

    ОтговорИзтриване