Зад завоя

На....

Поглеждам за пореден път снимката. Покритите със сняг клони на дърветата надвиснали над пътят са красиви, но самотни. В центърът слънцето е позлатило храст с изсъхнали листа и погледът не може да си откъсне от него. Заснеженият път минава покрай него и изчезва.
Продължава някъде там, зад завоя и ти се иска да се втурнеш по него. Какво ли има там?
Тръгваш забързано, но нещо те спира. Внимателно! Слънце и сняг е красива комбинация, но завоят е покрит с ледена кора. Една погрешна стъпка и излизаш от пътя.
Това не ме спира. Мислено тръгвам по пътя. Бавно, внимателно, стъпка по стъпка тръгвам напред. Искам да знам, какво има там.
Зад завоя....
Всъщност знам. Целият живот е пътуване напред. Завой след завой.
Търсене на нещо там, скрито от погледа, за което душата копнее.
Влизаш в поредния завой и още в началото знаеш какво ще видиш след него.
Още един завой. След него друг и друг.
Повтаря се до безкрайност и понякога се замисляш, струва ли си?
Струва ли си да вървиш напред, когато всичко се повтаря?
Струва ли си, да полагаш усилия за да видиш пред себе си просто поредният завой.
Защо да вървиш напред? Дали, ако се огледаш, няма да видиш, че от тази страна имаш достатъчно неща за цял живот.
От тази страна на завоя е миналото и настоящето. Тук са приятелите и враговете. Тук е животът.
Напред е само мнима загадка и надеждата. Надеждата, когато някой ден погледнеш зад поредният завой, да видиш не тесен път, завиващ отново сред снеговете, а магистрала оградена от цъфтящи поля.
Може би, някой ден ще видя и това. Може би, но искам ли го всъщност? Искам ли прекрачил зад поредният завой, да разбера, че той е последният? Искам ли да видя краят на това пътуване?
Поглеждам за пореден път снимката. Клоните затрупани със сняг са застинали, но ми се струва, че усещам вятърът. Потръпвам от студеният му допир, а после бавно тръгвам напред.
Напред към поредният завой. Не зная какво ще намеря, но и няма значение. Не мога да загубя нищо. Движението е живот.
Напред....

Здравей, приятелко!
И вчера не писах. Исках, започнах дори, но думите не дойдоха.
Отложих за днес. Отложих за пореден път.
Времето не стига никога. Времето и думите.
Думите не стигат. Не стигат да дадат надежда или миг спокойствие.
Днес думите дойдоха сами, но не са достатъчни.
Гледам снимката и ми се иска, някой ден да се видим зад поредният завой. По-стари, но продължаващи да търсят щастието.
Но затова трябва да вървим напред, нали?
Няма да спрем.
Всеки ден по малко напред. Всеки ден преминали един завой, за да се изправим пред следващият.

....

8 коментара:

  1. Не се обръщам назад , харесвам завоите и надеждата!

    ОтговорИзтриване
  2. Струва си! :) Зад завоя може да има повече слънце и по-малко лед, знае ли човек...

    ОтговорИзтриване
  3. Аз дълго време не исках да знам какво има зад завоя - всъщност, може би просто механично вървях напред, без да виждам завои... Докато просто не изскочи пред мен :)
    Но си мисля, че ако не се освободиш от излишния багаж, никога няма да можеш да понесеш това, което те чака зад завоя. Дори да е прекрасно.

    ОтговорИзтриване
  4. Ако искаш да изкачиш върха, пътят неизбежно е осеян със серпентини. Стръмнината често те изхвърля извън завоя, ставаш, поотупваш се и отново се устремяваш напред и нагоре - слънцето е там! Щастието се състои в това да изкачиш върха, дори това да е краят на пътя.

    ОтговорИзтриване
  5. "Какво му трябва на човека?
    Труден за качване връх
    и непремината още пътека,
    по която да тръгне той пръв.

    ...

    Надежда — преди да потегли нагоре.
    Истинска, трайна любов.
    И покорил своя връх непокорен —
    трябва му жажда за нов."

    Румен Ченков "Съкровено"

    ОтговорИзтриване
  6. Вярно казваш, че животът е движение напред... Но вторачен в следващия завой и забързан да погледнеш зад него, би пропуснал много и вероятно красиви гледки наоколо. Може би, ако не си толкова целеустремен ще срещнеш и ще се запознаеш с интересни личности...А може би и нещо повече.

    ОтговорИзтриване
  7. Да се гледа назад е безсмислено, всичко е пред нас, така че трябва да се върви. Иначе - умирачка.

    ОтговорИзтриване
  8. Извинявам се,че няма да ви отговоря. Може би сбърках,че качих този текст тук, но се надявам и вашите коментари да са помогнали малко на човека, за когото беше предназначен.

    ОтговорИзтриване