Детска работа

-Мамо, пък той ми взе играчката и я хвърли в храстите. И ми каза, че няма да си играе повече с мен.- малкото момиченце едва сдържа сълзите си.
- А пък тя, вчера ми хвърли пясък върху обувката. И не ми говори. И си играе само с куклата. И вчера каза на тате, че аз съм счупил вазата. И тя пък счупи огледалцето в банята...
Следва стерео-концерт от хълцане, рев и накъсани думи, целящи да привлекат вниманието, ако не на целият свят, то поне на най-важният човек в него.
Младата майка вади пакетче хартиени кърпички, бърше сълзите и сополивите носове, сресва с ръка разрошените коси и дарява двете ангелчета с целувка. Първо едното, а после другото. След това приглажда пак косите и праща двете ангелчета към детската площадка.
За миг се заглежда след тях, но всичко е наред. Хванали ръцете си, двете ангелчета бърборят ли, бърборят за техни си, важни детски неща.
Майка им се отпуска на пейката, запалва цигара и отпива кафе от пластмасовата чашка. Присвива очи и се усмихва на есенното слънце, а след това погледът и попада на неволния свидетел на случката.
-Детска им работа! Все се карат и оплакват, а всъщност не могат един без друг.
Усмивка и на мен, а след това изпуска облаче дим и отпива пак от кафето.
Усмихвам се и аз в отговор и отминавам по алеята.
-Детска работа! –махвам с ръка, но в този миг си спомням няколко случки от ежедневието и усмивката изчезва.
Детски ли? Ако това са детски работи наоколо е пълно с много едрички деца. Тук не говоря за прословутата акселерация. Става въпрос за модел на поведение.
Спомням си как в работата, едната колежка не си говори с другата, която не си говори с трета, а третата не иска да каже и дума на първата.
Детска работа!
Спомням си колегата, който редовно мрънка, че не го оценяват и при всяка възможност тича при шефа, за да обясни, кой е счупил вазата, а кой огледалото.
Детска работа!
Спомням си, как всеки ден като общество се държим, като сърдите деца и вместо да решим сами проблемите си, търсим на кого да се оплачем, как някой ни е „напръскал обувките” с пясък.
Детска работа!
Спомням си как политиците ни, като разплакани деца, вместо да си свършат работата, с рев, сълзи и сополи тичат да се оплакват и да топят другите ту на мама Ес, ту на мама Русия, ту на чичо Сам.
Детска работа!
Чувал съм често, а и Вие, как всеки иска да запази детското в себе си. Оказва се, че все нещо сме запазили. Друг е въпросът дали точно това искаме да запазим. Защото ако децата имат оправдание за това си поведение, възрастните нямат.
Или може би бъркам? При възрастните ги няма ревът, сълзите и сополивите носове. Има разлика и то съществена!
Сещам се и за още една важна разлика. Няма я Мама!
Това е най-големият проблем. Няма кой да ни среши косичката, да ни избърше сълзите и нослето, да ни целуне първо по едната, а после по другата буза за да ни мине.
Ами сега?
Щом я няма Мама, търсим заместител и все намираме някой, на когото да се оплачем, който да ни изслуша и да ни утеши.
Е, не е същото, но пък при липса на избор все е нещо.
Само, че някъде вътре знаем, че не е същото. Искаме да сме пак деца. Искаме си Мама!
Детска му работа!

....

12 коментара:

  1. Съвсем детска :))
    Като си пусна телевизора привечер и видя Бат как хлипа, започвам да се чудя дали Серго не го полага по три пъти на ден :D

    ОтговорИзтриване
  2. Ами този който е живял без да има кой да обърше сълзите му и в един момен е забравил въобще каво е плач!И се чуди на тия които чакат !

    ОтговорИзтриване
  3. Между младите майки се споделя от време оно таен съвет: "Когато нищо друго не помага, повикай бащата!".
    Е, сума ти материлно-електорални българи поискаха Големия Тати, но си натресоха Големия Сополивко...
    Ако се върнем в близкото минало и потърсим причината и вината за бедите български, то не можем да забравим бащата на Аспарух, братята му, Аспарух, траките, славяните, византийците, турците, руснаците, американците и най-паче Предишното правителство! Ей заради теа сичките сега сме на това дередже! Хак ни е...

    ОтговорИзтриване
  4. Гледах сутринта и.д. посланик у нас. Човека елегантно не ни каза нищо, но ние останахме май с друго впечатление.

    ОтговорИзтриване
  5. :)) Днес с теб май имаме закъснял първи юни!
    Както вече сигурно си забелязал и моята сутрешна публикация завършва с почти същата фраза, а не бях те чела преди да я напиша.
    Реших първо да напечатам и публикувам това, което ме връхлетя, докато си пиех кафето, защото иначе-никакъв шанс.
    Дано не си ме обвинил в плагиатство :).

    ОтговорИзтриване
  6. Само дето "Москва не вярва на сълзи", нито пък Чичо Сам, а ЕС предпочита да пошляпва, вместо да бърше сополи.
    А иначе, вайкането при възрастните забавя и блокира промените; докато децата само се пробват дали ще мине номера и набират житейски опит, изграждат собствен етически кодекс.

    ОтговорИзтриване
  7. Определено с децата е по- лесно... ще поплачат и след миг пак са заедно сякаш не са се карали никога.
    Докато възрастните са едни пораснали деца, които не искат да отстъпят за нищо на света... и ето ти кавгата е готова...

    ОтговорИзтриване
  8. @Балтазар, да беше само Бат, да сме цъфнали и вързали:).
    @Руми, възхищавам са на такива хора.
    @slavungho, забравих за Тати:).
    @Глокси, аз пък взаимствах отчасти идеята от един от вчерашните постинги на Балтазар.Темите не са патент на никого:).
    @Блага, странно ми е, че номерът не минава и въпреки това поведението се запазва. Нали човек все пак трябва да се учи от грешките си.
    @Изабел, още една разлика, за която не се сетих. В децата няма толкова злоба и натрупани огорчения.
    @
    @

    ОтговорИзтриване
  9. Абе всеки гледа да открадне "ирачките" на другия.Детска му работа !Няма кой да го накаже в "ъгъла" бе детска му работа!Пък "учителката " къде ли е ??!! Детинска и работа!

    ОтговорИзтриване
  10. Детска ни е работата, затова от време на време ни понашляпват.

    ОтговорИзтриване
  11. Псевдокултурата ни произвежда мъже-момченца и жени-момиченца, които така и не могат да пораснат. Такова е съвременното общество. От такива хора се нуждае...

    ОтговорИзтриване
  12. Детска работа я! Има в България цял етнос, съставен главно от непорастнали деца. И хленчене има там, и сълзи, и сополи, и оплаквания - не на Мама, а на други добри възрастни - такива от Хага и такива, които са основали разни фондацийки за защита правата на точно този вид дечица. Реват децата, мъчно им е. Те искат да си играят, пък току все се намира някой да подхвърли, че трябвало да работят, сметки някакви трябвало да плащат...безобразие просто!

    ОтговорИзтриване