Дарбата

Някога преди много, много години в подножието на една планина се заселило младо семейство. Нямали нищо, но били щастливи, защото всеки имал другият и това им стигало.
Един ден в близост до домът си чули викове. Виковете идвали от една купчина камъни. Двамата се приближили до нея, но не видели никого и решили, че им се е счуло. Тъкмо да обърнат гръб и виковете за помощ пак прозвучали. Разместил мъжът камъните, а под тях намерили една мъничка Фея.
Извадили я, отупали я от праха, а тя им казала:
-Благодаря, Ви много! Нямам нищо материално за да Ви се отплатя, но ще Ви предложа нещо по-добро. Когато имате дете, аз ще бъда неговата кръстница орисница. Ще даря децата ви с една Дарба, която е по-ценна от всички други подаръци.
Минало времето и когато на младото семейство се родило първото дете, Феята дошла и го орисала с обещаната Дарба.
След време семейството се сдобило и с второ дете. Феята пак дошла и орисала детето с Дарбата, но младата майка се обадила:
-Благодаря ти много, но не може ли да го орисаш с още нещо? Дарбата си е дарба, но само с нея не се живее.
-Добре! -казала феята след кратък размисъл.- Щом го желаете, ще орисам това дете и с Безгрижие. Животът му ще бъде низ от смях и веселие. За първото, обаче нищо не мога да направя. Късно е.
Семейството имало още две деца. Тя феята –кръстница също орисала с Дарбата, като на третото добавила Съмнението, а на последното Амбицията.
Минали годени и децата пораснали. Заживели свой живот, всеки различен.

Най-малкото се втурнало в живота, преминало през всички препятствия и станало много известен човек. Милиони попивали всяка негова дума, цитирали го и го хвалели. Така и не разбрал, че носи Дарбата. Не му трябвала, а това което не му трябвало смятал за излишно. Когато починал му издигнали паметник, но десет години по-късно вече никой не помнел, нито думите, нито делата му.

Третото дете, знаело за Дарбата си, но се съмнявало в нея. Всъщност се съмнявало във всичко, което правело. Преценявало, пресмятало и подреждало всичко във стройни колонки, след това със замах ги унищожавало и започвало отначало. Опитвало се да подреди всичко и да вкара Дарбата в колонките, за да я разбере.
Един ден разбрал, че Дарбата просто си е отишла.

Второто дете прекарало цял живот в смях и веселие. Знаело за Дарбата и понякога я използвало, но в следващият миг и обръщало гръб и се втурвало в друга посока. Към нови неща и нови забавления. Един ден проиграло Дарбата на карти и повече не си спомнило за нея.

Най-голямото нямало нищо друг освен Дарбата. Впрегнало я в работа и живеело само за нея. Така и не разбрало, че не Дарбата работи за него, а то за нея. Създал много неща, но когато починало, хората помнели създаденото и Дарбата, а неговото име забравили.

Феята още живее някъде в полите на планината. Понякога влиза в някой дом и орисва поредното новородено с Дарбата. Само с нея. Не е всесилна и не може да орисва с друго.
Понякога, рядко обещава и още. Не се притеснява, че лъже.
Защото знае, че всеки орисан с Дарбата има и избора, дали и как да я използва. И всеки прави този избор.

.