„Първият човек, който е псувал вместо да хвърли камъни е бил творецът на цивилизацията.” -Зигмунд Фройд
Някога, много отдавна съществувала расата на неандерталците. Внезапно те изчезнали и дали път на предшественика на днешния човек. Били са ниски и здрави индивиди, за които не е било трудно да се справят със суровата природа. Твърдението, че са изчезнали, защото не са могли да се приспособят към каквото и да било, ми се струва невярно. Твърдението, че са били по-глупави от наследниците си, също подлежи на съмнение. Обемът на мозъкът им е бил със същите размери, както нашия. Тогава?
В пещерата беше тъмно, влажно и студено. Неандерталецът погледна още веднъж рисунката си на стената, а след това внимателно добави още един щрих и картината осветена само от малкия огън в една ниша оживя.
Неандерталецът въздъхна доволно и се зае със следващия проект. Той представляваше някаква сложна конструкция от дърво и камък. Още не знаеше какво ще излезе, но беше красиво.
В този миг, кожите закриващи входа на пещерата се разтвориха и вътре заедно с ледения вятър връхлетя един едър, наперен индивид. Отръска снега от раменете си и приглади косата си. След това внимателно се огледа.
-Почти бях сигурен, че тук има пещерна мечка, но съм сбъркал. Иначе миризмата е същата.- сбърчи нос новодошлият и впи поглед в Неандерталеца с недоверие.
Измери от глава до пети и изсумтя неодобрително
-Ти кой си? Не приличаш на мечка, но и на човешко същество не приличаш.- изръмжа новодошлият, но погледът му попадна на рисунката на стената и пристъпи към нея.
-Хм! Още нещо ново! Това трябва да е изкуство! Не зная, какво означава думата, но ми харесва как звучи! Из-куст-во! Ти ли направи това?
-Аз.- намери сили да промълви виновно Неандерталецът.
-Хм! Не е лошо, но някак недовършено ми изглежда, пък и е демоде! Какви са тези животни? Темите са ти за окайване! Подборът на цветовете също е жалък. Определено не се справяш добре! Трябва ти импресарио! Не зная, какво означава думата, но ми харесва! Аз всеки ден откривам нови думи. Удава ми се, а и ми доставя удоволствие. Импресарио, меценат, критика, пари...
Все нови думи и съм ги измисли сам. Няма значение, че не зная смисъла им. Когато му дойде времето ще разбера.
Да се върнем към твоите произведения. На първо време ще добавиш тук и тук по едно по-ярко петно. Ще бъдат символ на нещо си. Няма значение на какво, важното е да кара хората да се чудят. Ако всичко е ясно, си мислят, че не струва нищо.
После ще пребоядисаш всичко с по-ярки цветове. Нека да грабва окото, иначе няма да се продава. Шаренко ли е, всеки ще се заглежда. Нали си чувал, че луд на шарено се радва. Аз пък ще спретна една презентация.... Хубава дума, казах току що! Не зная, какво означава, но звучи добре!
Гостът се отдалечи към центъра на пещерата и изгледа с присвити очи картината.
-Трябва да помислим и за подходящо осветление! Това пък какво е?
Току що натрапникът беше попаднал на последното творение на Неандерталеца.
-Прилича ми на скулптура. Не зная, какво означава, но думата ми харесва. Само че, много дребно е това нещо, бе! Я го направи пак, ама по-голямо. Не от пръчки и камъчета, а вземи мрамор или гранит за основа. Като идвах насам видях съседния хълм. Идеален е за панорамна скулптура! И тази дума не я зная, но важна е идеята.
И да вложиш повече еротика, ей! Какво е еротика ли? Не зная, но важното е да я има! Хората това харесват. Знам, че ще се справиш. Талант си ми ти и заедно ще превземем света. Само трябва да ме слушаш! От мен идеите, а от теб изпълнението.
Гостът мушна на шега Неандерталеца с пръст си и се разположи до огъня.
Неандерталецът не помръдна. Беше застинал свит, с отворени очи и уста. Очевидно не беше подготвен за новите неща. Неговото време беше изтекло. Идваше времето на Критиците.
Сега е тъка някой твори " а другия плюе"!Tе не са изчезнали ,просто са се скрили по далеч от" цивилизацията и критикиката"която всеки се опитва да прави а не да твори!
ОтговорИзтриване:)Позитивната страна на нещата е, че след като "изчезнахме", се срещнахме в Неандерталското Чистилище. И докато ежедневно прескачаме от Рая в Ада и от Ада в Рая, защото все не сме си намерили място, в Чистилището става голям купон.
ОтговорИзтриване:) Каква съм нагличка,а?!
Критикът е странно животно. Когато казва, че нещо не струва, се аргументира и защо не струва ;)
ОтговорИзтриванеГрадивна критика няма - всяка критика има за цел да посочи недостатъчците, а това не винаги е приятно. Дали ще е градивна или не, зависи как е била приета - едни си вземат бележки, други се засягат. Първите почти винаги израстват, защото се учат от грешките си. Другите не правят нищо, потъват в засегнатостта си, и в крайна сметка, спират да създават.
Твореца и критика са като скачени съдове,единия без другия не може,допълват се,но иначе таланта на твореца си личи и без критикуващите братя:)
ОтговорИзтриване@byrkanica66, за съжаление са изчезнали завинаги. Неандерталците де, не Критиците:).
ОтговорИзтриване@Глокси, не си нагличка. Само,че аз не се слагам в групата на Изчезналите:).
@Хриси, аз предпочитам сам да се критикувам. Така спазвам мярката, пък и избирам точно за какво да е критиката:). Това е най-хубавата критика:)V
@Силвия, мисля,че може и без критиците. Истинската оценка не я дават те, а времето.
Важното е, че аз те слагам :).
ОтговорИзтриванеКрист е полуизчезнал!Аз мисля че който иска може и да не изчезва като се потопи в творчество , хоби или нещо хубаво и се опита да игнорира лошите влияния защото твореца живее за творчеството и малкото ценители които има
ОтговорИзтриванеНека да има критици, да се стараят повече творците . Критиката е стимул :)
ОтговорИзтриване"А на кладбище по традиции
ОтговорИзтриванеНе слыхать никого, не видать,
Нет ни критиков, ни милиции,
Исключительная благодать."
(А на гробището по традиция
не чуваш никого, не виждаш,
няма нито критици, нито милиция,
изключителна благодат").
Михаил Ножкин
Понякога критиката може да е полезна, но не и с подобни аргументи. Когато правиш нещо, за да се хареса то на някого, престава да бъде истинско.
ОтговорИзтриванеСпоред мен няма човек, който да обича критиката, под каквато и форма да е тя и, каквото и да има за цел. По много причини, но най- вече, защото никой друг не може да навлезе в света на твореца по неговият начин и с неговите усещания. Всеки само може да интерпретира, но ако критикува, е редно и да се замисли доколко има реалните основания за това. Най- добрият критик на себе си, трябва да е самият творец- ако се познава достатъчно, той ще може да види сам грешките си, а това е изкуство, също вид творчество. Когато се намесят други, става нео- нещо си- завъртяно и отдалечено от неговата есенция. Винаги съм считала, че творецът, като такъв, трябва да твори най- вече за себе си- започне ли да го прави за другите, да угажда на другите, започва да губи творческото първоначало в себе си. Влиза в рамка, а творчеството и фантазията, въображението, насочеността и размаха не се нуждаят от рамки, за да са шедъоври....
ОтговорИзтриванеНе мисля, че времето е основен фактор за признанието на един творец, по- скоро това, че критиците умират, а изкуството остава- в повечето случаи, въпреки тях.
@Omnia , права си, че нещата зависят основно от твореца, но критиците никога не се свършват. Хранят се от енергията на творците и могат да бъдат много досадни:)
ОтговорИзтриванеЕ, паразитите са по принцип приспособяващи се организми, нормално, и те душа там някаква носят :) Но те са, както всичко останало в заобикалящата ни реалността- нещата трябва да се възприемат такива, каквито са- нито повече, нито по- малко от това. Всичко останало е илюзия :)Изразих се малко завъртяно, за което пардон, но ми се спи леко и не мога да мисля съвсем адекватно :)
ОтговорИзтриване