Магьосник

Събуди се и в първият миг не можа да си спомни нищо. В главата му бушуваше гръмотевична буря. Облиза напуканите си устни и бавно огледа наоколо.
От една ръждясала огромна тръба бликаше струя пара и обливаше краката му.
Колко лесно било! Малко пара и магията направена за милион години е развалена. Проклетият Мерлин, добре го беше наредил последния път, но не беше предвидил случайните фактори. Ще му го върне някой ден и когато го види превърнат в камък за вечни времена ще се почувства отмъстен.
Погледът му попадна отново на тръбата. Непозната магия и то много силна. От нея се излъчваше чувство за вечност и безнаказаност. Кой ли е творецът и? Сигурно някой от Младите. Те все такива неща измисляха. Прогрес, наука и дрън-дрън глупости. Къде остана старата натурална магия?
Тръгна по тръбата в посоката, от където проблясваше светлина и пред него изникна табелка: "Топлофикация София" АД. Както и предполагаше, не познаваше този магьосник, затова побърза да напусне владенията му.
Измъкна се на светло и попадна в свят обвит в странна задушлива мъгла. Миризмата беше ужасна и идваше от някакви големи сандъци на метри от него. Запуши нос и се опита да ги огледа отблизо, но глутница кучета се нахвърли върху него и съзра пелерината му.
-Простак! Що закачаш животинките? Те са кротки като, агънца и само като видят лош човек побесняват. Махай се от тука, че като те почна....
Магьосника побягна от разярената жена, но в следващият миг съжали. Беше се озовал на някакъв странен път, където хиляди лъскави железни зверове профучаваха с бясна скорост и разнасяха зловоние във въздуха. Успя да се отърве някак, но затова изчерпа целият си запас от магии. Озова се в някаква повяхнала градинка, където група вещици облечени в оранжеви дрехи, размахваха лениво метлите и изпускаха облаци дим от устата си.
Най-после позната картинка!
-Здравейте! Аз съм....
-Я да се махаш, че кат грабна метлата ша видиш кой си. Ний кат не сме учени, да не сме прости! Та ша се задява с нас някакъв си клошар!
Магьосника огорчен продължи нататък и се озова в центъра шумна група от деца. Те го загледаха с интерес, а едно от тях дори му поднесе лист хартия и си поиска автограф.
-Нали Ви казвах, че новият филм за Хари Потър, ще се снима в България!- се обади очилаткото поискал автографа.
-Ама Вие от шоубизнеса ли сте?- запърха с мигли едно русо създание.-Аз от малко мечтая да стана певица като Ивана. В краен случай може и в киното, но в български филми няма да се снимам!
Разочаровани от мълчанието му, хлапетата го отминаха в търсене на нови приключения, а Магьосникът замаян се озова пак сред хилядите ревящи зверове.
-Що не пресичаш на зебрата бе, идиот! Сега какво ще правим?- човек със сини дрехи и авторитетен вид се приближи към него щтракайки с пръсти.
-Каква зебра? Аз искам само да знам, къде е Езерото и Замъка. Стигна ли до тях всичко ще е наред.Там ме познават всички.- отговори Магьосникът.
-Езеро му се прищяло на човека!Че и замък на всичко отгоре! И на мен ми се иска почивка на Канарските острови, но с една заплата знаеш ли как се живее?- избоботи човекът със сините дрехи.- Я да те заведа в районното, пък там да ти берат грижата. Като те гледам и документи нямаш, а и не си се къпал от поне десет години.
-Сигурно са поне двеста, но и вие да бяхте на мое място....
След час Магьосникът търкаше нара в една тясна килия в компанията на две същества изглеждащи по-странно и от него.Бяха му взели жезъла и го описаха, като хладно оръжие, а торбичката с билките дадоха за изследване някаква лаборатория.
Едното изглеждаше болно и се тресеше от треска забило невиждащ поглед.
-Какво му е?- попита Магьосника другият човек в килията.- Изглежда много болен или пък някой му е направил черна магия.
-Ха-ха-ха! Ти да не падаш от Луната! Сякаш не си виждал наркоманче. Не си е взело дозата и сега се гърчи. Болен бил, черна магия било... Ще ме умориш от смях. Днес магьосници няма. Има само фокусници. Гледаш ги и в ръцете и в очите, а те ти скриват живота без да се усетиш. Хи-хи-хи. Черна магия било...
Магьосникът се замисли. Май нещо не беше както трябва. Вече не се радваше, че магията е развалена. Не беше това неговото време. Тук неговата магия беше безсилна. Беше попаднал в капана на времето и нямаше изход.
Всъщност имаше един. Стана, прилепи се до стената, промълви Думите и махна с ръка.
Вече беше част от стената и щеше да остане такъв още милион години, докато магията загуби сила. Надяваше се тогава светът да е станал по-добър. По-поносим за един стар ненужен Магьосник.

....