Затварям пощата и допивам последната глътка кафе. Рано е и имам много време. Цял ден е пред мен, а задачите ми изглеждат някъде далечe в бъдещето.
Поглеждам през прозореца, но още е тъмно. Планината се губи в плътна стена от мъгла, която се спуска и разклонява като река по улиците на града. Само уличните лампи мъждукат и се опитват да се преборят с нея, но задачата е непосилна.
От коминът на съседната къща, димът излиза бавно, като на забавен кадър и вместо да се издигне нагоре, се спуска тежко по покрива и се влива в реките от мъгла.
Това ме подсеща за моята печка. Намятам якето, взимам кофата и слизам на двора.
Още на вратата ме удря стена от влага. Просмуква се навсякъде и ме събужда по-добре от кафето. Вдишвам с пълни гърди, но не усещам нищо. Само влагата пропита във всяка глътка въздух.
Рано е и няма никой наоколо. Само кучето от съседният двор изръмжава, обажда се веднъж, колкото да отбие номера, а след това се свива на кълбо и застива.
Сребриста пелена е покрила тревата и си спомням пролетта, когато същата трева пробиваше снега и се събуждаше за живот.
Кога ли мина времето? Годината отмина като в сън, а дори не я усетих.
-Добро утро! – гласът е непознат и ме стряска.
Непознат човек минава по улицата и гласът е негов. Присвил напред рамене, с ръце в джобовете върви бързо сгушил глава във вдигнатата яка на якето.
-Добро да е!- отговарям, но той вече е далеч и не ме чува.
Изчезнал е в мъглата. Чувам само приглушените му забързани стъпки.
Сякаш повторно събуден усещам студа. Идва с реките от мъгла и прегръща всичко по пътят си. Вятърът го донася заедно с хиляди ледени капки. Свивам се като от удар, но след миг разтърсвам рамене и го посрещам с усмивка. Нека дойде, нека щипе носът и ушите. Благодарен съм му.
Напомня ми ,че съм жив, че всяка клетка от тялото си е на място. Всеки нерв го усеща и се събужда за живот.
-Добро утро! Жив съм и имам сили да се справя с всичко!
-Добро утро! - гласът ми пробива мъглата, но няма кой да го чуе и да отговори.
-Добро да е! - си отговарям сам и зная, че и денят ще е добър.
Кучето от съседният двор, излайва веднъж в отговор, а след това отново се свива на кълбо.
По улицата вече се разминават забързани хора. Всеки понесъл своите радости и грижи. Присвили рамене, но с поглед напред.
-Добро утро!
-Добро да е!
-Добро ще е!
....
:)Добро да е! И седмицата същото така!
ОтговорИзтриванеДобро Утро Влади! Приятен ден и хубава седмица!
ОтговорИзтриванеДобро ще е! И седмицата също.
ОтговорИзтриванеБързах за лекции. Когато пристигна асансьора, дръпнах рязко вратата, и срещнах две добри оченца на ситно момиченце на около седем. Гледаше ме през диоптрите, чистичко, спретнато... и бодро изрече:"Добро утро!". Усмихна ми се, и тутакси му отговорих. То се качи на 14-тия етаж, а аз слизах надолу. Преди да затвори вратата и да изчезне, се усмихна, и ми пожела хубав ден. Помахах му с усмивка за довиждане. И си глътнах граматиката.
ОтговорИзтриванеВ следващия миг ми стана толкова леко и приятно на душата - възпитаното, мило детенце ми върна надеждата, че все пак не живеем в съвсем груб свят, а вълшебните думи не са дълбоко погребани.
И утрото ми наистина беше добро. Както и деня.
Нека са такива и за теб, Владо! :)))
Лека седмица на всички! Всяко утро е добро, а денят е такъв, какъвто си го направим ние.
ОтговорИзтриванеДобро утро, Владо!Харесах поста ти.Имах нужда да прочета нещо оптимистично.
ОтговорИзтриванеАми всички все "Добро утро" казват, ама като го чета това нещо в 23.18 часа, аз мога само да кажа: "Лека нощ! И всичко хубаво, което сънувате, да ви се сбъдне!"
ОтговорИзтриванеПавка, когато ти отговарям, нощта вече е минала и беше добра. Все пак -Добро Утро!
ОтговорИзтриване:)
Добро да е. И лек ден.
ОтговорИзтриване