Добро утро

Затварям пощата и допивам последната глътка кафе. Рано е и имам много време. Цял ден е пред мен, а задачите ми изглеждат някъде далечe в бъдещето.
Поглеждам през прозореца, но още е тъмно. Планината се губи в плътна стена от мъгла, която се спуска и разклонява като река по улиците на града. Само уличните лампи мъждукат и се опитват да се преборят с нея, но задачата е непосилна.
От коминът на съседната къща, димът излиза бавно, като на забавен кадър и вместо да се издигне нагоре, се спуска тежко по покрива и се влива в реките от мъгла.
Това ме подсеща за моята печка. Намятам якето, взимам кофата и слизам на двора.
Още на вратата ме удря стена от влага. Просмуква се навсякъде и ме събужда по-добре от кафето. Вдишвам с пълни гърди, но не усещам нищо. Само влагата пропита във всяка глътка въздух.
Рано е и няма никой наоколо. Само кучето от съседният двор изръмжава, обажда се веднъж, колкото да отбие номера, а след това се свива на кълбо и застива.
Сребриста пелена е покрила тревата и си спомням пролетта, когато същата трева пробиваше снега и се събуждаше за живот.
Кога ли мина времето? Годината отмина като в сън, а дори не я усетих.
-Добро утро! – гласът е непознат и ме стряска.
Непознат човек минава по улицата и гласът е негов. Присвил напред рамене, с ръце в джобовете върви бързо сгушил глава във вдигнатата яка на якето.
-Добро да е!- отговарям, но той вече е далеч и не ме чува.
Изчезнал е в мъглата. Чувам само приглушените му забързани стъпки.
Сякаш повторно събуден усещам студа. Идва с реките от мъгла и прегръща всичко по пътят си. Вятърът го донася заедно с хиляди ледени капки. Свивам се като от удар, но след миг разтърсвам рамене и го посрещам с усмивка. Нека дойде, нека щипе носът и ушите. Благодарен съм му.
Напомня ми ,че съм жив, че всяка клетка от тялото си е на място. Всеки нерв го усеща и се събужда за живот.
-Добро утро! Жив съм и имам сили да се справя с всичко!
-Добро утро! - гласът ми пробива мъглата, но няма кой да го чуе и да отговори.
-Добро да е! - си отговарям сам и зная, че и денят ще е добър.
Кучето от съседният двор, излайва веднъж в отговор, а след това отново се свива на кълбо.
По улицата вече се разминават забързани хора. Всеки понесъл своите радости и грижи. Присвили рамене, но с поглед напред.
-Добро утро!
-Добро да е!
-Добро ще е!

....

9 коментара:

  1. :)Добро да е! И седмицата същото така!

    ОтговорИзтриване
  2. Добро Утро Влади! Приятен ден и хубава седмица!

    ОтговорИзтриване
  3. Бързах за лекции. Когато пристигна асансьора, дръпнах рязко вратата, и срещнах две добри оченца на ситно момиченце на около седем. Гледаше ме през диоптрите, чистичко, спретнато... и бодро изрече:"Добро утро!". Усмихна ми се, и тутакси му отговорих. То се качи на 14-тия етаж, а аз слизах надолу. Преди да затвори вратата и да изчезне, се усмихна, и ми пожела хубав ден. Помахах му с усмивка за довиждане. И си глътнах граматиката.
    В следващия миг ми стана толкова леко и приятно на душата - възпитаното, мило детенце ми върна надеждата, че все пак не живеем в съвсем груб свят, а вълшебните думи не са дълбоко погребани.
    И утрото ми наистина беше добро. Както и деня.
    Нека са такива и за теб, Владо! :)))

    ОтговорИзтриване
  4. Лека седмица на всички! Всяко утро е добро, а денят е такъв, какъвто си го направим ние.

    ОтговорИзтриване
  5. Добро утро, Владо!Харесах поста ти.Имах нужда да прочета нещо оптимистично.

    ОтговорИзтриване
  6. Ами всички все "Добро утро" казват, ама като го чета това нещо в 23.18 часа, аз мога само да кажа: "Лека нощ! И всичко хубаво, което сънувате, да ви се сбъдне!"

    ОтговорИзтриване
  7. Павка, когато ти отговарям, нощта вече е минала и беше добра. Все пак -Добро Утро!
    :)

    ОтговорИзтриване