Паралелни светове

Затварям поредния прозорец и поглеждам часовника в долният десен ъгъл. Късно е и очите се затварят сами от умора.
Изключвам компютърът и с досада чакам екранът да угасне. Днес чакането ми се струва безкрайно. Екранът става син, примигва, а след това угасва. Въздъхвам облекчено, но в този миг и светлината в стаята угасва. След миг се завръща, но докато присвивам заслепените си очи забелязвам, че стаята се е променила. Изглежда същата и не мога да определя промените, но промяна има. Не съм вече сам в стаята. Пред компютърът е седнал човек приличащ странно на мен.
Вдига за миг поглед, усмихва се и чувам моят глас:
-Само един момент, да довърша поста. Пиша вечер, а сутрин чета и ако ми хареса го качвам, ако не в кошчето. Резултатът е почти равен, но напоследък не съм толкова взискателен.
-И аз така правя. Може ли да погледна за какво пишеш?
-Не се ли досещаш?
-Мисля, че да, но ми е странно. Къде съм? Какво е това място? Кой си ти? Как се случи всичко това?
-Много въпроси имаш. Защо се притесняваш? Ако научиш отговорите, какво ще спечелиш? За едно нещо си прав - трябва да се представя. Аз съм Ти, или ако ти е удобно можем да обърнем изречението. Доколкото знам, идваш от съседният свят. Нали си чувал за паралелните светове? Сигурно си от някой от тях. За другите въпроси, нямам отговор, но и не са важни. Добре дошъл!
Искаш ли да разгледаш наоколо?
-Ще ми е интересно, но е нощ. Време е за сън, а навън е тъмно и нищо няма да видя.
-Сън? А, да! Сетих се! Това е едно излишно нещо. Бягство от действителността. Тук няма от какво да бягаме. Хайде да тръгваме. Наистина навън е тъмно, но човек вижда с умът и сърцето си. Не му е нужна друга светлина.
-Това вече е прекалено! Идва ми в повече, но да опитаме. С какво ще се придвижим?
- Просто ме следвай и не се тревожи. Ще обиколим земята за нула време. Не ти трябва транспорт. Човек е там където е умът и сърцето му. Следвай ме!
Понасяме се без да зная как и за моя изненада виждам всяка подробност. Някои неща са познати, а други съм гледал само на снимки, но няма съмнение, че това е Земята. Пак имам чувството, че нещо е различно и след час разбирам какво.
-Къде са градовете ви? Къде са заводите, магазините, пътищата? Къде са хората?
-Хората са тук, а от другите неща нямаме нужда. Тук няма излишни неща. Имаме всичко, от което се нуждаем. Човек се нуждае истински, от толкова малко неща.
-Сигурно имате много добро управление!
-Управление?
-Правителство, някакъв орган, който взима решенията. Някой, който ви казва, какво да правите.
-Излишно нещо! Как друг човек може да решава вместо теб? Защо трябва друг да ти казва, какво искаш? Глупаво ми звучи!
-Без тези неща би настъпила пълна анархия! Сигурно трябва да обясня- анархия, е когато всеки прави, каквото иска.
-Какво му е лошото на това? Нали затова сме хора. Да имаме желания, мечти и да ги осъществяваме. Кой друг освен теб знае, от какво се нуждаеш?
-Странно място! Сигурно често имате проблеми с различните желания и мнения. При нас поне е така.
-Не си спомням да се е случвало. Всъщност случи се веднъж. Тогава, имахме посещение. Посети ни Другият. Ужасен човек с ужасни мисли и желания. Не зная, от кой точно свят дойде, но сигурно там не е приятно да се живее.
-Другият? Да не би да е Другият? Аз го познавам и не ми харесва!
- Не е той. Твоят е само малко особняк, пък и не е от паралелен свят. Живее си в теб и не вреди на никого. Другият, който ни посети направи това, което ще видиш след малко.
Пред нас се открива до хоризонта черно, голо поле. Земята е напукана и овъглена. Побиват ме тръпки и усещам нечие мрачно присъствие.
-Не знаем как го е направил. Когато разбрахме беше вече късно, а той си беше заминал. Не можахме да се представим, какви мисли и желания биха предизвикали това, което виждаш. Тук не изпитваме страх, но на това място той се е пропил във всичко. Запазихме мястото непокътнато, за да ни напомня, че един ден може да се върне. Той или някой друг от неговият свят. Сигурно е неприятно място за живеене.
-Сигурно е неприятно, но съм виждал такива картини и в нашият свят. Колко ли пъти ни е посещавал? Сетих се и за друго. Как си е отишъл? Тук е хубаво, но трябва да се прибирам в моят свят. Не е идеален, но там са хората, които обичам. Това нали е важно и тук?
-Важно е, но не мога да ти помогна. Знам само, че няма да останеш завинаги тук. Ще си отидеш, както и дойде. В един момент те нямаше, а после....


Събудих се, а слънцето вече беше огряло в прозореца. Това беше първият ми съм от много, много години. Не зная дали беше сън или наистина бях за кратко в един от паралелните светове.

....

8 коментара:

  1. Мисълта, че някъде има един по-хубав свят, свят на истинските неща, ми дава кураж. И надежда, че можем да променим нашия, докато не е станало късно.

    ОтговорИзтриване
  2. Хубавите неща са в сърцата ни, в мислите ни, но трябва да се стремим да ги правим реални доколкото можем!Понякога сънишата стават реалност!

    ОтговорИзтриване
  3. Когато четях поста ти,част от него много ми заприлича на филма"Терминатор",там ако си спомняш имаше доста мрачни перспективи за земята как ще изглежда ако нещо лошо и се случи"ядрено оръжие" и т.н.,но да се надяваме ,че в другия свят ,който ти си видял,нещата са далеч по обнадежващи и ни чака едно хубаво бъдеще,аз съм оптимистка и така бих искала да бъде:)

    ОтговорИзтриване
  4. :) На приятеля ти в мен(пък и на почитателя :)) му се пълни душата, когато напишеш нещо такова- прекрасно, както винаги и в същото време по-прекрасно от всичко, което си писал досега.

    "Ако научиш отговорите, какво ще спечелиш?" Аз пък се чудя,ако дам отговор на въпросите, които са ми зададени, този,който ги е задал, дали ще иска да ги чуе. Някак си така се получава в живота напоследък, хората те обсипват с въпроси, а когато отговориш, вече май няма за какво да го правиш, което често ме кара да се чувствам като идиот.

    Аз харесвам и Другия(с линка), въпреки че ти си в някакъв конфликт с него.

    И най-вече, честит ти първи сън :)! Това никак не е маловажно.

    Прекрасно е, Влади! Поздравления!

    ОтговорИзтриване
  5. Май че ти си другото ни аз !Или пробуждаш дугото на другите!Благодаря !

    ОтговорИзтриване
  6. Няма паралелни светове, затова са толкова прекрасни в сънищата, мечтите и писанията ни. Ако имаше, най-малко щяхме да се намърдаме там и да ги съсипем. Затова - добре е, че са само на сън; така никой не може да ни ги отнеме.

    ОтговорИзтриване
  7. А може би има, кой знае - виждаме само едно време и едно пространство... :)
    Но е добре човек да може да се види отстрани... паралеността в този случай е въпрос на избор, желано преместване... Този, който смята, че не е нужно да го прави, живее в самозаблудата си, че нещата са ОК :)
    От какво повече имаме нужда... от самозаблуди, или от паралелност? :)
    Владо, поздравления за поста.

    ОтговорИзтриване
  8. @Блага,мисля че светът е само един.Той е такъв, какъвто го искаме ние. Това,че не ни харесва нашият свят, според мен означава само, че има какво още да желаем от себе си.
    @Руми, дано си права. Аз наблюдавам по-скоро, как реалността се превръща в лош сън.
    @Силвия, ако повече хора го искат все някога ще се получи. Дано сме живи и здрави дотогава.
    @Глокси, може би трябва да отложиш малко отговорите на въпросите. Аз така правя. След някой ден разбираш,кои са наистина важни и кои не.
    @Павка прав си. щЩх да добавя -за съжаление, но не е така. Ако осъзнаем,че имаме само нашият свят ще го пазим повече.
    @Хриси, дано повече хора успеят да се погледнат отстрани.

    ОтговорИзтриване