Паралелни светове

Затварям поредния прозорец и поглеждам часовника в долният десен ъгъл. Късно е и очите се затварят сами от умора.
Изключвам компютърът и с досада чакам екранът да угасне. Днес чакането ми се струва безкрайно. Екранът става син, примигва, а след това угасва. Въздъхвам облекчено, но в този миг и светлината в стаята угасва. След миг се завръща, но докато присвивам заслепените си очи забелязвам, че стаята се е променила. Изглежда същата и не мога да определя промените, но промяна има. Не съм вече сам в стаята. Пред компютърът е седнал човек приличащ странно на мен.
Вдига за миг поглед, усмихва се и чувам моят глас:
-Само един момент, да довърша поста. Пиша вечер, а сутрин чета и ако ми хареса го качвам, ако не в кошчето. Резултатът е почти равен, но напоследък не съм толкова взискателен.
-И аз така правя. Може ли да погледна за какво пишеш?
-Не се ли досещаш?
-Мисля, че да, но ми е странно. Къде съм? Какво е това място? Кой си ти? Как се случи всичко това?
-Много въпроси имаш. Защо се притесняваш? Ако научиш отговорите, какво ще спечелиш? За едно нещо си прав - трябва да се представя. Аз съм Ти, или ако ти е удобно можем да обърнем изречението. Доколкото знам, идваш от съседният свят. Нали си чувал за паралелните светове? Сигурно си от някой от тях. За другите въпроси, нямам отговор, но и не са важни. Добре дошъл!
Искаш ли да разгледаш наоколо?
-Ще ми е интересно, но е нощ. Време е за сън, а навън е тъмно и нищо няма да видя.
-Сън? А, да! Сетих се! Това е едно излишно нещо. Бягство от действителността. Тук няма от какво да бягаме. Хайде да тръгваме. Наистина навън е тъмно, но човек вижда с умът и сърцето си. Не му е нужна друга светлина.
-Това вече е прекалено! Идва ми в повече, но да опитаме. С какво ще се придвижим?
- Просто ме следвай и не се тревожи. Ще обиколим земята за нула време. Не ти трябва транспорт. Човек е там където е умът и сърцето му. Следвай ме!
Понасяме се без да зная как и за моя изненада виждам всяка подробност. Някои неща са познати, а други съм гледал само на снимки, но няма съмнение, че това е Земята. Пак имам чувството, че нещо е различно и след час разбирам какво.
-Къде са градовете ви? Къде са заводите, магазините, пътищата? Къде са хората?
-Хората са тук, а от другите неща нямаме нужда. Тук няма излишни неща. Имаме всичко, от което се нуждаем. Човек се нуждае истински, от толкова малко неща.
-Сигурно имате много добро управление!
-Управление?
-Правителство, някакъв орган, който взима решенията. Някой, който ви казва, какво да правите.
-Излишно нещо! Как друг човек може да решава вместо теб? Защо трябва друг да ти казва, какво искаш? Глупаво ми звучи!
-Без тези неща би настъпила пълна анархия! Сигурно трябва да обясня- анархия, е когато всеки прави, каквото иска.
-Какво му е лошото на това? Нали затова сме хора. Да имаме желания, мечти и да ги осъществяваме. Кой друг освен теб знае, от какво се нуждаеш?
-Странно място! Сигурно често имате проблеми с различните желания и мнения. При нас поне е така.
-Не си спомням да се е случвало. Всъщност случи се веднъж. Тогава, имахме посещение. Посети ни Другият. Ужасен човек с ужасни мисли и желания. Не зная, от кой точно свят дойде, но сигурно там не е приятно да се живее.
-Другият? Да не би да е Другият? Аз го познавам и не ми харесва!
- Не е той. Твоят е само малко особняк, пък и не е от паралелен свят. Живее си в теб и не вреди на никого. Другият, който ни посети направи това, което ще видиш след малко.
Пред нас се открива до хоризонта черно, голо поле. Земята е напукана и овъглена. Побиват ме тръпки и усещам нечие мрачно присъствие.
-Не знаем как го е направил. Когато разбрахме беше вече късно, а той си беше заминал. Не можахме да се представим, какви мисли и желания биха предизвикали това, което виждаш. Тук не изпитваме страх, но на това място той се е пропил във всичко. Запазихме мястото непокътнато, за да ни напомня, че един ден може да се върне. Той или някой друг от неговият свят. Сигурно е неприятно място за живеене.
-Сигурно е неприятно, но съм виждал такива картини и в нашият свят. Колко ли пъти ни е посещавал? Сетих се и за друго. Как си е отишъл? Тук е хубаво, но трябва да се прибирам в моят свят. Не е идеален, но там са хората, които обичам. Това нали е важно и тук?
-Важно е, но не мога да ти помогна. Знам само, че няма да останеш завинаги тук. Ще си отидеш, както и дойде. В един момент те нямаше, а после....

…
Събудих се, а слънцето вече беше огряло в прозореца. Това беше първият ми съм от много, много години. Не зная дали беше сън или наистина бях за кратко в един от паралелните светове.

....