Дядовата ръкавичка

Един дядо отишъл в гората за дърва, но си загубил ръкавичката. Не усетил кога и къде. Паднала на земята и килимът от листа я скрил.
Търсил дядото, търсил но не я намерил.
През зимата паднал сняг и я затрупал, а когато се разтопил през пролетта, гъста трева скрила ръкавичката. Никой не я намерил до средата на лятото.
Един ден горската мишка, както си търсела нещо за хапване, попаднала на ръкавичката. Прогризала дупка и се озовала вътре. Огледала се и възкликнала удивена. Била намерила идеалният дом.
Почистила Мишката, подредила, изгризала още един вход и пренесла багажът си.
Тъкмо се нанесла и от високата трева, покрила се показала Костенурката.
-Хубав дом си си уредила!- възкликнала тя.- Аз моят си го нося на гърба, но не е същото. Друго си е да имаш покрив над главата и да можеш да подредиш домът си.
- Ами защо не дойдеш и ти?- изцвърчала Мишката. –Домът ми не е голям, но ще се намери място. Тъкмо и ще си правим компания в зимните месеци, нищо че и двете спим тогава. Хубаво е да знаеш, че до теб има приятел.
Разширила входа Мишката и заживели двете в ръкавичката.
Тъкмо се наместили и пред ръкавичката пристигнал...
Заекът?
Не! На Заекът съм му дал почивка, че омръзна и на мен.
Пред ръкавичката пристигнал Таралежът.
-Ама хубаво сте се подредили! – изсумтял той.- Де да можех и аз да се уредя с такъв дом, ама не! Все в земята трябва да се ровя, ама такъв ми бил късметът.
-Не тъжи, Ежко! Ще се сместим и ще ти направим място. Където двама, там и трима.
Разширила входа Мишката и Ежко се нанесъл, но след него дошла и Катеричката.
-Ама как се уреждат някой! Чисто нов дом, а аз от години живея в старата хралупа. Удобна е, но остарявам, а всеки ден трябва де се качвам нагоре надолу. Сили не ми останаха.
-Щом е така, заповядай и ти. Ще се сместим и ще има място и за теб.
Прогризала Мишката, дупка на покрива, за да е удобно на Катеричката и заживели задружно.
Есента дошла бързо и обагрила листата на гората. Един ден пред ръкавичката се спряла и Мечката.
-Добре сте се приготвили за зимата, дружина. Топло, уютно и удобно. Аз пък трябва да мръзна само в пещерата, ама като нямам късмет и приятели.
-Щяхме да те поканим, но вече няма място.- отговорила Мишката.
Мечката се навела, погледнала през една дупка и въздъхнала.
-Вярно, че е тясно, но има малко местенце. Ама като не ме искате, какво да правя.
Дружината се почувствала гузна и решила да опита. Сместили се и поканили и Мечката. Опитала да влезе тя, но не могла и пак взела да се оплаква.
Мишката разширила още входа, но мечката пак не могла да влезе. Пак разширили входа, но отново било тясно. Лека полека от ръкавичката не останало нищо.
Стреснали се животните, защото старите им жилища вече били заети. Помолили Мечката да ги приюти в пещерата.
-Не мога! –отговорила тя. –Ще стане тясно.
-Ама ние нали се опитахме, да ти направим място?- попитала Катеричката.
-Направихте и вижте какво се получи- останахте без дом. - Ако пусна вас, ще дойдат и други. След тях и други и други. По-добре да имаш лош дом, отколкото никакъв.