На реката

Една вечер през лятото горските животни си нямали работа и се събрали на раздумка близо до реката. Нямали тема и дълго мълчали, но по някое време Мечката погледнала реката и започнала:
-Хубава е нашата река! Носи прохлада и влага на гората. Какво ли бихме правили без нея.
-Че какво и е хубавото?- намръшил се Вълкът, който не обичал водата.- Я погледнете, каква е дълбока, мътна и буйна.
- Ама ти очи нямаш ли?- сопнала се Сърната.- Лято е и е останала една педя вода.
-Една педя, ама за теб.-изцвърчала Мишката.- Ако имаш моят ръст и всеки път трябва да търсиш, кой да те пренесе, друга песен ще запееш. На всичко отгоре мирише на блато и тиня.
-Нищо и няма на реката!- изкрякала Жабата.- Такава трябва да бъде, само дето има много риба. Не можеш да поплуваш и два метра на спокойствие.
-Много риба ли?-обадило се Рибарчето.-Ако разчитах само на тази река, да съм умряло от глад.
-Все за ядене мислите. Ами погледнете със сърцето си! Погледнете красотата и вълшебният звук на реката. Истинска песен е!- изчуруликало Врабчето.
-Песен?!? Песен ли чух? Ако тоя безразборен шум, някой нарича песен значи е глух!- възмутил се Славеят и запял.- Ето това вече е песен!
-Всъщност защо спорим?- попитала Лисицата.- Какво ме интересува някаква си река? Нека поговорим за друго.
-Аааа! Реката е важна!- обадил се от кроните на един дъб Бухалът.- Изучавал съм я и съм писал за нея. Всичко съм описал, от всеки възможен ъгъл, а най-важното от всичко, е че съм го писал АЗ. Ама не чететееее.... Не ме четете вие!

Реката без да се интересува от споровете, продължавала де си тече. Извивала се през гората, а после продължавала през други земи и накрая се вливала в морето. Виждала много и помнела времена, когато на мястото на гората, нямало нищо. Нямало смисъл да казва нищо. Просто течала по своят път.

В краят на гората, точно преди реката да я напусне, на един камък седял Заекът. Гледал отблясъците на последните слънчеви лъчи, върху водата и хвърлял камъчета. Всяко камъче правело различни фигурки, но Заекът не се интересувал от това. Хвърлял камъчета и се радвал, като дете. Само той знаел каква е реката, защото понякога говорели без думи, но това било без значение.
Не по-важно от фигурките, които правели камъчетата преди да изчезнат завинаги.

*Освен Бухалът, всяка прилика с лица, думи и събития е случайна и е плод, единствено на вашето въображение.