Магаре

Един ден магарето срещнало Коня. Били израснали заедно, но след това пътищата им се разделили. Като деца играели от сутрин до вечер, но с възрастта Конят се превърнал в уважавана личност, а Магарето запазило детинските си навици. Не похващало работа и само магарии правело.
-Здравей, братовчеде! Чух, че си се издигнал. На всеки парад, ти водиш всички говорят, само за това, как добре го правиш. Даже Царят и царицата ти ръкопляскат винаги. Казват, че и добри пари изкарваш.
-Така е, така е!- засмял се Конят.- Добра е работата, но изисква отговорност и дисциплина.
-Хубава е, няма спор.- засмяло се Магарето.- То и аз мога, като теб да стъпвам важно и грациозно, но няма кой да ме покани на парада. Братовчеде, защо не ме вземеш с теб, поне веднъж? Искам и аз да мина важно, важно и да ми ръкопляскат.
Конят познавал несериозният нрав на братовчед си и се заинатил, но магарето било упорито и накрая, го придумало.
Парадът започнал, но конят през цялото време бил на тръни. Чакал всеки миг, Магарето да покаже номерата си и да го провали. От напрежение бъркал стъпките и посоката и се представел ужасно.
Магарето пък, вървяло все едно само за това е родено. Стъпвало важно и грациозно и обрало овациите.
-Боже, колко е грациозен!- дала тон на ръкоплясканията царицата.
-И е красавец на всичко отгоре!- включила се и принцесата.
-Да... Има стил и класа!- важно допълнил царят.
-Може ли един автограф?
-И на мен!
-И на мен!
Докато се усети магарето било заобиколено с почитатели, но не се смутило, а запристъпяло по-важно.
-Как постигате, тази грация?- попитала го кралската болонка.
-Упражнявам се. Упражнявам се всеки ден. За това трябва дисциплина и упоритост. И талант де, но важното е ежедневната работата.
-А може ли да научите и мен?
-И мен, ако може!
-Щом искате, няма проблеми!- засмяло се Магарето.- От утре откривам частна школа. Ще е скъпичко, но уроците ще водя лично аз. Гарантиран успех и диплома със златни букви за завършилите.
Конят се хванал за главата, но нямало в какво да укори магарето и си замълчал. Заминал на турне в чужбина и се завърнал чак след три месеца.
Отишъл да види школата на Магарето. Влязъл и застинал със отворена уста. На арената под вещото ръководство на Магарето, група ученици, се търкаляли, ревали и правили магария, след магария.
-Братовчеде, какво е това? Та ти си направил, не школа за добри обноски, а за магарии.
-Братовчеде, братовчеде.... Не е точно така. Когато започнах, учех учениците на стил, грация и добро държане. Не, че нямах ученици, но не се задържаха дълго. Един ден бях в добро настроение и си спомних старите времена. Показах им на какво съм способен и очаквах да се махнат всички. Грешка! Радваха ми се повече, отколкото на парада. До един поискаха да се научат и още на следващият ден, не смогвах да запиша новите желаещи. На следващият парад, всички участници демонстрираха моите магарии. Публиката беше във възторг. Наложи се да взимам помощници за школата. Магариите ми се превърнаха в мода и дори принцесата премина кратък курс.
-Аха... Модата си е мода – замислено промълвил Конят.
-И е златна мина!- засмяло се магарето.- Ама ти братовчеде, защо се натъжи?
-Защото останах без работа. Хората вече искат само магарии и никой не се интересува от сериозните неща. Нали се връщам и от чужбина. И там е така. Братовчеде.... Имам една молба. Би ли ме взел в твоята школа? Вярно, че съм старичък, но ще се старая. На младини знаех доста магарии. Какво да се прави, трябва да се яде....