Идеален мъж

-Той е! Още когато се появи първият път тук, го познах. Идеален е! Красив, едър, умен, с куп таланти. Работлив и смел. И е от добро семейство. Изпълни всички условия и издържа на всички изпитания, на които го подложих. Премина ги без да му мигне окото и не протестираше, както другите! Това е мъж! Идеалният мъж!
-Ама, тате!- нацупи се Принцесата.- Нe го ща!
-Ама защо бе, момичето ми? Къде ще намериш друг, по-добър от него? Пък и той, за какво цяла година си загуби, от едно изпитание на друго? Уби ли ламята? Уби я! Донесе ли жива вода? Донесе! Реши ли най-заплетените загадки? Реши ги! Ако зависеше от мен, нямаше да го тормозя хич. От далече личи, че е истински Принц, но ти угодих. Сега какво да му кажа?
-Не ме интересува! Не го ща!
-Добре де!- въздъхна Царят.- Ще го върна, но кажи поне какво да му кажа. Красив ли е? Красавец и половина е....
-Не ме интересува, какво ще му кажеш! – с досада отговори Принцесата.- Красив, не красив, не ме интересува! Само с красота не се живее. Виж колко красавци рият оборите ти. Ако исках красавец, щях да си избера някой от тях.
-Ех, момиче, момиче! Не е само красив, но и е умен. Много умен.
- Че като е толкова умен, защо не личи? Къде са му парите? Виж му и царството. Три педи и то малки. Дворецът му е на сто години и дори една нова каляска няма.
-Е, пари много няма, но е смел. Не се поколеба, да се изправи сам срещу Ламята.
-Че за какво ми е смел мъж? Да не се разхождам всеки ден сред Лами? Ако все пак се появи някоя, нали имаме войска? За какво им плащаме, ако не за да са смели и да умират за нас?
-Както искаш, моето момиче, само че бъркаш. Този принц, душа носи. Знаеш ли какви стихове пише?
-Стихове ли? Това яде ли се? Побъркал си се на стари години! Че тук в двореца, поети с лопата да ги ринеш. Кой от кой, по-даровити! Ако им кажа, за минутка ще ми напишат каквото стихче аз искам. И за мен, че и за теб даже. Тези за луната и звездите, са били демоде, още в твоята младост.
Царят въздъхна отново. Почеса се по-главата, но реши да опита пак:
-Добре де! Край с този! Щом не искаш няма, ама да знаеш, че няма да търся друг! Ще си останеш стара мома, щом не можеш един принц да избереш.
-Че аз съм си избрала отдавна! Принцът на Пустинята е моят избраник!
-Кой?!? Това кюфте ли? Че то е две педи високо и метър широко. Като го погледна в лицето и се плаша.
-Че е кюфте, кюфте е!- засмя се принцесата. –Да, но когато си седне на кесията, става по-високо и от Великана, дето живее в планината. Грозен е, но пък няма да го гледам все в лицето я!
-Ама, дъще, разправят, че все по жени скитал, непрокопсаникът. – обади се и Царицата, мълчала до този миг.
-Че, нека ходи по жени бе! По-мъже ли трябва да ходи? Хей, старци, X..... век сме! Това брачната клетва е само за завеяни Принцове!
-И пие...
-Че, то кой не пие бе, мамо? Ти и тати, като се правите, че не виждате, как и кога се прибирам, да не променяте света? Сега вижте, разберете се с техните, кога ще е сватбата, че аз отивам малко на морето. Като се върна, всичко да е уточнено. И без увъртания, ей!