Аз мисля

Един човек разхождайки се безценно, видял как група хора строят къща. Нямал работа и седнал да ги гледа. По едно време го засърбяло и се почесал по главата, мърморейки на себе си:
-Хубава работа, ама.... Не е така! Аз мисля.... Ама какво значение има, какво мисля аз?
Чули го строителите и помислили, че говори на тях. Зачудили се, какви ги говори, а после се вгледали в строежа и забелязали грешка.
-Ей, умен човек е този! –възкликнали строителите.- Ако не се беше обадил, нямаше да забележим. Пък и скромен, не каза директно, а остави на нас да си видим грешката.
Около строежа имало и други сеирджии и те заръкопляскали, а на нашият човек му станало приятно. Не разбрал, защо го хвалят, но запомнил думите и решил, че е заради тях.
Продължил безцелната си разходка, като при всяка група от хора, спирал, почесвал се по главата и повтарял.
-Хубава работа, ама.... Не е така! Аз мисля.... Ама какво значение има, какво мисля аз?
Хората се стряскали, оглеждали работата си и все намирали нещо дребно пропуснато. Потупвали по работа нашият човек и го хвалели и на други.
Излязло му име на мъдрец и където и да отидел всички му се кланяли. Той се надувал, почесвал се по главата и изричал, като папагал любимите си думи:
-Хубава работа, ама.... Не е така! Аз мисля.... Ама какво значение има, какво мисля аз?

Един ден, докато се разхождал отново безцелно, попаднал на група хора събрани, около един кон. Нашият умник, това и чакал:
-Хубава работа, ама.... Не е така! Аз мисля.... Ама какво значение има, какво мисля аз?
Конят бил от царската конюшня и преди малко бил хвърлил самият Цар на земята. Царят с раздразнение, погледнал нараненото си коляно, а свитата се опитвала да почисти дрехите му.
Като чул думите на умника, царят заповядал на стражите да го набият.
-Не правете така, Ваше величество!- обадили се придворните.- Това е известен мъдър човек. В думите му има много мъдрост.
Царят обаче не отменил заповедта си, но заповядал после да доведат мъдреца.
-Я сега, умнико кажи, какво значат твоите думи! Кажи тук, какво мислиш!
Умникът се стреснал:
-Аз мисля... Ама не мисля, Ваше величество. Просто си говоря на себе си.
В този миг се чул гласът на шута.
-Хубава работа, ама.... Не е така! Аз мисля.... Ама, какво значение има, какво мисля аз? Все пак, ако бях глупак и не мислех, поне нямаше да се обаждам.