Дъждът ме настигна на метри от входната врата. Не носех чадър. Дори да имах, нямаше време да го отварям. Притичах оставащото разстояние и с облекчение, затворих вратата след себе си.
Навън стената от вода скриваше всички познати очертания. Вода течеше и от мен, но в следващият миг се сетих за прозорецът.
Втурнах се да го затворя, но беше късно. Тръгнах да го затварям, но гледката навън, ме накара да замръзна.
По улицата, бавно вървеше млада жена. Не поглеждаше встрани, а на лицето и беше изгряла усмивка.
Дъждът, който искаше да ме удави, се отдръпваше пред нея. Дори капка не беше паднала върху нея. Вървеше усмихната и носеше слънцето със себе си. Дъждът отстъпваше припряно пред спокойните и бавни стъпки, но тя не го забелязваше. Тя беше слънцето.
Спомените ме връхлетяха и забравих дъжда. Спомних си времето, когато бях дете. Много пъти съм виждал, как стената на дъжда отрязва и разделя света на две. Едната част потопена с сянка и водни потоци, а другата огряна от изгарящото слънце.
Само, че аз винаги съм бил от тъмната страна. Там, където дъждът безмилостно удряше с тежките си капки.
Може би, никога не съм носил слънцето в себе си. Може би...
Това се случи преди месец, но вчера си го припомних. Разхождах се, когато първата капка на внезапен летен дъжд, ме удари по челото. Затичах се, за да се скрия, но се спрях. Спомних си случката и се усмихнах. Продължих бавно и сякаш капките започнаха да ме заобикалят. Някои падаха върху мен, но не оставяха следи.
Гледах забързаните хора, безполезните чадъри, които вятърът пречупваше и за първи път почувствах, че нося част от слънцето със себе си.
Прибрах се, попих локвата под прозореца, отместих пропитите с вода пердета и погледнах към улицата.
По нея вървеше дете, усмихващо се на нещо свое си. Дъждът беше спрял, а от асфалтът се вдигаха кълба от пара. Детето беше сухо.
Погледнах и моите дрехи, върху които също нямаше нито едно петно. Беше се случило. В този ден и миг и на мен се беше случило.
Значи не е изключение. Може да се случи на всеки, ако го иска.
Можеш и ти. Лесно е, просто трябва да опиташ.
опитвала съм го, но съм се оставяла в ръцете му, да ме измокри цялата. много обичам дъжда :))))
ОтговорИзтриванеПрекрасно казано, зареди деня ми. Целувката на дъжда е нещото, което обожавам и не искам да споделям с никой.
ОтговорИзтриванеВладо,сигурно си видял мен,защото аз непрекъснато се усмивхам:))),приятен ден:)))
ОтговорИзтриване@Ясмина, аз пък често бягам от него, но вчера реших да остана. Беше хубаво.
ОтговорИзтриване@Svetla, аз пък реших, че трябва и май не сбърках:)
@Силвия Тенчева, може би:)
Обожавам проливен дъжд и летни бури.
ОтговорИзтриване