-Здравей! Как си!
-Добре! А ти?
-Добре!
-Не сме се виждали отдавна. Къде изчезна?
-Аз ли? Аз съм все по старите коловози. Тук съм. Ти изчезна някъде.
-А, не! Последният път ти каза, че ще се обадиш.
-Обадих се! Обаждах се, няколко пъти, но ти все нямаше време.
-Ооо! Да, спомних си, но беше напрегнат период. Работата... Приятели, на които винаги им трябва нещо днес... Но после аз ти се обадих. Или поне така мисля.
- Не се обади....
-Така ли? Възможно е, но тези ангажименти....
-Разбирам! Работата, приятелите....
-Ами да! Времето не стига. Денят е само от 24 часа. Не стигат за всичко.
-Да, времето лети. Не стига за нищо, но пък когато съм с теб, не го усещам. Сякаш спира за миг.
-Наистина ли? С мен се случва същото. Жалко, че нямаме време.
-Да, времето. Ами сега? Имаш ли време? Аз имам среща след половин час, но можем да пием кафе и да си поговорим, както преди.
-Както преди.... Хубаво беше. Кафе? Да, разбира се! Само, че.... Само, че не днес. Не сега. Бързам, за среща. Може би утре?
-Утре ли? Но, разбира се! Денят е напрегнат, но ще намеря време. Може след работа. Май имам час време.
-Толкова се радвам! Да, разбира се! Но... Точно тогава имам час при зъболекаря. Вече трети път пропускам, а знаеш, че се мръщи. Нека е в сряда. Тогава имам цяла вечер на разположение.
-Не, в сряда съм в командировка. Ами другата седмица как си?
-Не зная, но вече закъснявам. Трябва да тръгвам. Радвам се, че се видяхме след толкова време. Ще се видим пак, разбира се. Ще намерим време. Ще ти се обадя!
-Не, аз ще ти се обадя!
-Да, още в понеделник ще ти звънна и ще се разберем.
-Да! Още в понеделник. Все ще намерим време, когато сме свободни.
-Да, времето... Денят е само 24 часа. Винаги закъсняваме за някъде. Омръзна ми! Планове, срокове.... Стрелките на часовникът не спират никога. Бързат, бързат, бързат...
-Да, часовникът.... Стрелките.... Живот на скорост. Докато се огледаш и животът е минал, а ти си гледал цял живот в стрелките.
-Живот на скорост.... Знаеш ли, защо не ги спрем за малко. За час или два. И без това вече сме закъснели.
-Защо не. Само, че не можем да ги спрем. Не можем, но можем да не гледаме в тях. За час или два. Ще пием кафе и ще поговорим.
-Да, ще поговорим, както преди. Без да гледаме часовникът. Тогава беше хубаво, но не поглеждахме часовника.
-Да, ще поговорим, без да поглеждаме стрелките. Поне не днес....
"...без да поглеждаме стрелките. Поне не днес..."
ОтговорИзтриванеДобра идея... Да го направим...
Усмихнат ден и... по-малко погледи към стрелките!
:):):)
Простреля ме в сърцето :( Бързаме, надпреварваме се със секундите и покрай всичко друго често пропускаме най-близките си, с оправданието, че животът е такъв. Завчера чух една песен на Ивана - "100 живота" и чак се задавих от сълзи..
ОтговорИзтриванеЕ,поне този проблем нямам вече :)
ОтговорИзтриванеНо излязоха други :(
"Който няма желание, търси оправдание." Ако човек наистина има нужда от нещо, той ще намери време за него.
ОтговорИзтриванеНямам часовник, което е хубаво, но пък време... май като в тази приказка...
ОтговорИзтриванеНикога не е късно за това което никога не сме очаквали ама взело че дошло. Да не вземем сега да кажем че му е минало на него времето.....
ОтговорИзтриване@Amazonka, нпонякога се получава и си струва.
ОтговорИзтриване@fokusbokus , да тъжно е защото нищо не връща пропуснатото време и никога не е същото.
@Кръстю, е и прекаленото свободно време е успявало да ми развали настроението:)
@Svetla, за това трябват двама, а часовниците се движат с различна скорост:(
@tcvetelinka,и за приказките трябва време :(
@Руми, да времето не се връща и никога не е същото:(