Едно от нещата, които всеки човек носи винаги, това са неговите мечти. За мечтите е писано много. Казват, че човек е толкова голям, колкото са големи мечтите му.
Може би да, или пък не, защото мечтите на човек се променят с времето, както и самият човек. Единственото, което остава, е че те са неповторими, колкото и понякога да изглеждат еднакви. Защото са лични. Дори когато в тях участват и други хора, с тяхно или без тяхно знание.
Мечтите са това, което определя пътят в животът ни и ако сме честни към себе си, влагаме каквото можем, за да се осъществят. Ако вложим по-малко от необходимото, мечтите не се сбъдват и остават само фантазии.
Имал съм и имам мечти. Имал съм и имам фантазии. За фантазиите ще замълча, но за мечтите бях поканен от Nezzo, тя пък от Svetla. Повече от година не съм участвал в щафета, но този път заради Nezzo, няма начин да откажа.
Но нека започна за моите мечти. За кои искате да прочетете? Или по-скоро въпросът е за кои искам да разкажа аз.
За тези останали в миналото, осъществени, или не. Мисля, че няма смисъл, но често ми се е случвало, достигайки до една мечта, да остана разочарован. Оказва се нещо, различно или пък аз съм се променил неусетно. Или пък осъществявайки една малка мечта, тя се оказва само част от това, което искам. Зад нея се отваря нов прозорец и продължавам напред.
Ами днес? Какви са мечтите ми?
Не са големи, не се и от тези, които променят света.
Мечтая...
Мечтая си да прекарам животът, който ми остава, в малкият град, където съм роден. Да виждам всеки ден планината, хората, улиците, къщите и да съм част от тях.
Мечтая, до мен да има още някой. Човек, който ме приема такъв, какъвто съм и аз него. Когато протегна ръка, да зная, че тя ще срещне друга, търсеща моята.
Мечтая някой ден, да работя за себе си. Без началници и подчинени. Не се нуждая от много средства и зная, че денят ми ще е по-натоварен, но го искам.
Три неща, но достатъчни. Място, човек и работа, които обичам.
Стига ми.
Няма да предавам щафетата. Не искам да товаря друг, защото темата е лична. По-важно е сами да помним мечтите си и търсим пътят за осъществяването им.
Човекът е до теб.Бъди сигурен -завинаги
ОтговорИзтриванеАко ме искаш разбира се
ОтговорИзтриванеАми, значи аз съм постигнал твоята мечта, сега остана да се върна и на село, ама то не е мечта, а реалност и въпрос на още малко време и от там насетне, колкото ми остава - с мечтите и проблемите на поколенията :)
ОтговорИзтриванеСтрахотно, радвам се че най-накрая именно аз успях да те събудя за някоя интересна щафета. Милиони хора - милиони мечти, някои от тях се припокриват, но повечето - не. :) А щом искаш нещо силно и си готов да го получиш, значи ще го получиш. :)
ОтговорИзтриванеБлагодаря ти, че прие щафетата.
"Място, човек и работа, които обичам" - адаш, ето това е квинт есенцията на живота! Трите ти мечти май ги споделяме всички :D :D
ОтговорИзтриване@Лилия, не става така:) Прочети пак малкият принц, по специално за лисицата. Може би ще разбереш.
ОтговорИзтриване@Кръстю, ще стане. А пред младите има много пътища, нека те се поблъскат:)
@Nezzo, нямаше как да откажа. Имаш енергия и воля и съм сигурен, че ще осъществиш своите.
@Kal4o, да. На човек му стига това, но е ненаситен:)
Това е реалността. Поне на мен атак ми се струва. Ако не е реалността, то каква е реалността?
ОтговорИзтриване