Кулите

Имало едно време, един майстор строител. Златни ръце имал и каквото и да захванел, строял го хем здраво, хем красиво.
Строял къщи на обикновени хора, строял и палати. Строял мостове, за да минават хората и крепостни стени, за да ги спират.
Каквото и да направел, оставял почеркът си и хората, познавали сътвореното от него винаги.
Бил млад човек и кипял от енергия. Не спирал нито за час. Завършвал един строеж и започвал нов.
Един ден, го извикали при царят на царството, където живял. Имал специална поръчка и искал да я изпълни най-добрият строител.
Новият му дворец бил почти готов и бил чудо невиждано. Само една от кулите не пасвала и загрозявала цялата картина.
Царят наредил за я разрушат и поверил строежът на майстора.
Майсторът не се поколебал. Още преди да е започнал знаел, къде ще постави всеки прозорец и всеки камък. В главата му кулата вече била построена и нямал нужда от план. Запретнал ръкави и за месец я построил.
Всички били очаровани от новият замък на царя, но най-много възхищение будела кулата. Не можели да откъснат очи от нея.
За откриването дошли и гости от други страни, но и те най-дълго се спирали през кулата.
След седмица при строителят, дошъл първият съветник на царя и пожелал и той кула. Майсторът построил и нея и тя била дори по-хубава от първата.
Докато се усети, майсторът бил затрупан от поръчки за кули. Обичал работата си и строял без умора. Приключвал едната кула и започвал другата, без почивка.
Скоро царството се изпълнило с кули, една от друга по-красиви. От далечни земи идвали хора, да ги видят и нарекли царството – Царство на Кулите.
Хората били доволни, че царството им се прочуло. Радвали се и се хвалели, но имало един човек, който бил тъжен.
Майсторът на кулите, от ден на ден ставал все по-затворен. Работата не го привличала вече. Не искал да строи само кули, но никой не го питал. Всеки в царството искал негова си кула.
Един ден майсторът изчезнал....

Минали години. През един топъл пролетен ден, в Царството на Кулите пристигнал старец. Няколко дни обикалял царството. Разглеждал всичко с интерес, а един ден седнал на брега на една река гледайки хората преминаващи по старият мост.
Наблизо имало млад мъж, който ловял риба.
-Хубаво царство.- подхванал разговор старецът.- Толкова кули и всяка е по-красива от другите. Личи почеркът на голям майстор, оставил част от себе си в тях. Знаеш ли името му, млади човече?
- А, кулите ли? Че кой им обръща внимание? Навсякъде е пълно с тях, а не служат за нищо. Ако искаш да видиш нещо интересно, старче, погледни старият мост отсреща. Всеки ден хиляди хора минават по него и така е от години. Един камък не се е разместил, а е строен когато баща ми е бил дете. Всички помнят майсторът, който го е построил. Златни ръце е имал и е строил за хората. Трябва да видиш къщата, в която живея. Пак същият майстор я е построил за дядо ми и в нея още има частица от него. Това е майсторлък, старче! Кули може да строи всеки.