Завръщане

Отново съм тук. Когато се сбогувах, не мислех, че ще се завърна. На север е доста по хладно дори през лятото, а и попаднах на една скандинавка от моят род. Хич не вярвайте, че са студени хора.
Гората вече я няма. Хълмът, на който живеех е пуст и гол. Дедото си е заминал в Мадрид, но преди това е осигурил внуците си.
Трябва да си търся друго жилище. Минах през пещерата, за да си прибера дневничето, но го нямаше. След разследване установих, че е попаднало в ръцете на едно блогърче. Не стига, че го е чело, но и го е качила в блогът си. Добре, че повечето страници са били унищожени и няма интимни подробности, адреси и имейли. Братовчедът от Америка сбъркал, преди време и си направил профил във Facebook. Пощата за дни му се напълнила с предложения за виагра и женитба. Едното предложение било дори от мъж.
Ядосах се но успях все пак, да се разбера с блогърчето. Първо твърдеше, че Голямата Стъпка (сиреч аз), не съществува, но накрая си призна. Даже ще му пращам, ако напиша нещо друго. Фактът, че съм автор, макар и анонимен, гъделичка самочувствието ми.
Тръгнах да търся ново жилище. Заобиколих селото и стигнах до пътя. Огледах се и тъкмо да притичам, гледам полицейска кола в храстите. Двама катаджии, люпят семки и спорят:
-Трябваше да го изръсим повече тоя. С жълто още около устата, а виж на каква кола се качил. Малко му бяха двайсет лева.
-Малко, ама стига! Така всеки си знае тарифата и не се оплаква. Плаща си като поп. Лакомията не води до добро.
-Лесно ти е на тебе, ама аз жилище имам да изплащам. Как се храни семейство с една заплата?
-А, без тази палтата? Ще вземе да се оплаче някой и ще ни турят на някое кръстовище, дето по цял ден се потиш, а един лев не можеш да вземеш, заради камерите.
В този миг ме видяха. Аз пък се правя, че не ги виждам, а събирам шишарки.
-Я виж този! Виж го бе! От сто метра личи, че не му е чиста работата. Да го спрем ли, да видим, колко ще кихне?
-Ще кихне, грънци! Виж, че и на клошар не мяза. Дай да хапнем нещо, че огладнях вече.
-Стой, бе човек! Сетих се какъв е този. Този е от бандата на „Косматите”. Дай да го приберем.
-Какви косми, какви пет лева, бе! Я си сложи шапката, че слънцето те е напекло!
-Ама чакай, чакай. Ти телевизия не гледаш ли? Нали министърът, всяка вечер разказва за поредната банда: Недосегаемите, Наглите, Дупетата, Цигарите, Крокодилите, Гумените мечета, Батман и още куп други. Та този е от Бандата на Косматите. Личи от километър. Дай да го спипаме, докато ни е под ръка. Може и някоя премийка да ни дадат.
-Ама днес вярно, те е напекла слънцето! Ти не виждаш ли, че министъра лично ги води тези акции. С камери и интервюта после. Ако ставаше всеки полицай да разбива банди, една да не беше останала в България. Най-много да ни дърпат ушите, че сме развалили, нечия брилянтна разработка. Хайде да ходим да хапнем, че ще свърши дежурството.
Притичах през пътя без да се оглеждам. После бягах, докато останах без дъх. Този път се отървах, но тук е станало доста опасно. Сега се чудя, дали пак да не замина на север. Със скандинавката ще се справя някак.