Съединението на България

На днешният ден празнуваме Съединението на България. През есента на 1885 година се извършва обединението на Княжество България и Източна Румелия. Една мечта на всички българи от денят на Берлинският договор е сбъдната. Нещо повече, това е едно от малкото неща в новата ни история, което сме направили сами. Без да търсим мнението на останалият свят и въпреки неодобрението му.

Всъщност Съединението е нямало дори подкрепата на официалните власти в Княжество България. Това не е спряло, хората организирали и извършили акта.
Днес искам да припомня, нещо за тези хора, което не се споменава или се губи между редовете.
Голяма част от тях са били политически емигранти от Княжество България. Хора, чийто живот, здраве и лична свобода в свободна България, са били в опасност. Хора, които са се чувствали по-свободно в автономната провинция на Османската Империя, отколкото в Княжеството.
В Княжеството, думи и понятия, като свобода на словото и човешки права са били мръсни думи. Там освободителите и новоизлюпените политици, бързо са научавали всеки наивник, че между свобода и свобода има разлика.

Получава се странно нали? Излиза, че хората които са били в основата на Съединението, са действали против собствените си интереси. Унищожили са мястото, където са били в безопасност, заради някакви идеали.
Всъщност, са действали не за онзи момент, а за бъдещето. Можели са да чакат. Да си живеят живота и просто да чакат. Все някога, това е щяло да се случи. В някой ден „Големите братя” все са щели да ни включат в поредният пазарлък, за преразпределение на света. Срещу поредната доза благодарности за вечни времена.
Винаги на този ден съм си мислел, че основното не е самият акт на Съединението. Основното е примерът, че можем да направим и нещо сами. Без да се ослушваме, като слаби ученици, кой и кога, ще ни дърпа ушите.
Е, примерът ни е бил даден. Преди много години, сме показали на света, че можем. Можем да имаме собствени интереси и да ги отстояваме.
Днес само се чудя. Чудя се дали един пример е достатъчен. Чудя се и кога ще го направим пак.
Дали ще доживеем такъв момент?

* Изображението е с лиценз Public Domain