За хората и овцете

Днес, на връщане от работа, се спрях на един от малкото светофари в града. Обикновено няма хора и коли и светофарът е там, само защото наблизо има училище. Днес, обаче когато стигнах имаше много хора.
Загледах се в двата потока. От една страна пешеходците, бързащи за домовете си, а другият от хората с автомобили.
Светофарът пропускаше, ту едните, ту другите. В миговете на превключване на светлините, в потока от хора, настъпваше колебание. Неуверено пристъпване от крак на крак, до момента, в който някой стъпеше на платното. След това всички се втурваха след него, без дори да се оглеждат.
Картината ми напомни, кадрите от миграцията на стадата в Африка. Там също, стигайки до брега на пълната с крокодили река, животните се трупаха нетърпеливо. Чакаха с часове, докато някое от тях се престраши, да скочи в реката. След това стадото без колебание, се юрва, разчитайки на защита на многобройността си.
При хората е същото, но има нюанси. Обикновено, тези от задните редици, нетърпеливо подвикват на първите. Знаят, че отзад са в безопасност и това ги прави смели. Често първите бива просто бутнати в „реката”, а след тях „стадото” вече е смело.
Още една аналогия ми хрумна, но този път с овцете, които също не биха предприели нищо по своя инициатива. Отзад на стадото вървят овчарят с гегата и кучетата и подкарват стадото в правия път.
Днес, когато преминах през улицата се сетих и за това. Обърнах се и се огледах за овчаря и кучетата. Не ги видях.
При хората те никога не се показват.