Богомилите днес

През седмицата попаднах на текст за богомилството. Има много изписано за тях. И исторически документи и художествена литература. Донякъде, обаче знаем повече за тях от художествената литература, а там нещата са разкрасени.
Все пак какво е представлявало учението и самите богомили, като хора? Ще направя малък преразказ, на неща от различни източници, без претенции за изчерпателност, защото целта ми е друга.
Като основна причина за възникването на богомилството се сочи тежкото положение на българската държава в онези времена.
То не е възникнало от нищото, а се основава на по-стари дуалистични учения и вярвания. Според тях в основата на всичко е борбата между доброто и злото. В по-старите учения (павликянство и манихейството), се приема, че материалният свят е създаден от злото, но богомилите вярват, че доброто е в началото и накрая пак то ще победи. Не са признавали църквата и са приемали, че всеки може да тълкува църковните текстове. Не са признавали и светската власт, но са проповядвали ненасилие и са се задоволявали в борбата си, само с проповеди. Другите ги наричали „добри хора” и „добри християни”.
Богомилите са били, в по-голямата си част начетени и са имали словото, като единствено оръжие. Били са гонени и унищожавани без милост, но не са се отбранявали.

Докато преглеждах текстовете, се замислих за една необичайна прилика с част от днешните хора.
Днес животът в България, също е тежък. Има една голяма маса от хора, които се държат по същият начин, както богомилите.
Днешните богомили са умни, будни, съвестни граждани, спазващи законите, но същевременно противници на всяка власт, защото тя работи против интересите им. Те са добри хора и добри граждани.
Днешните богомили са енергични в „ проповедите”, но спиращи дотук в борбата си.
Днешните богомили вярват, че светът е сътворен от доброто и накрая то все пак, ще победи.
Днешните богомили са унижавани всеки ден, но не се отбраняват и не правят нищо, за да променят нещата.
Днешните богомили знаят решението на много от проблемите, но оставят практическото им решаване, в ръцете на провидението.

Има само една разлика. В миналото богомилите са безмилостно преследвани и унищожавани. Днес „богомилите” не са в опасност.
Някога са ги преследвали, защото поведението им е било заплаха, не само за църковната, а и за светската власт. С проповедите си, са можели да повлияят на „оръдията на труда”, а властта се е нуждаела от всяко от тях.
Днес механизмите са други и този начин на съпротива срещу действителността, служи само за изпускане на парата. Нещо повече, според мен се поощрява, защото създава илюзия за свобода и равенство и значимост на отделният човек. Затова от ден на ден, тази „ерес”, пуска нови корени и се разпространява все повече. Докога и докъде?

*Изображението е с лиценз Public domain