Еволюция на човечеството

Човек има две посоки, в които винаги иска да знае повече. Миналото и бъдещето. В бъдещето е надеждата, за нещо повече от настоящият момент. В миналото, търси опора и поуки, които никога не запомня.
От началото на своето съществуване, човечеството непрекъснато се променя. Не става въпрос за физическите промени, а за отношенията между самите хора и поведението им спрямо светът около тях. Приели сме, че еволюцията на отношенията е възходяща спирала, но дали е така?
Да, в историята са обозначени различни етапи, наричани строеве. Родово- общинен, робовладелски, феодален, капитализъм, комунизъм. Само, че нещата съвсем не са толкова ясно очертани. Дори днес на Земята съществуват още анахронизми, като робството.
Всъщност, ако погледнете не производствените отношения, които са основна причина за промените, а структурата на отношенията между отделните хора, ще забележите нещо интересно. Във всичките си варианти, те копират определени моменти от отношенията характерни за останалите живи същества, живеещи групово. Навсякъде се вижда пирамидалната структура, като различията са само в това, че при човека тя може да търпи промени, дори в рамките на едно поколение. При животните, тези отношения са инстинктивни и се променят много по бавно.
Излиза, че с всичките си претенции, за мислещо същество, човекът само копира създадени модели на вътрешновидови отношения. Нещо повече, всичките промени, не са продиктувани директно от разумът на хората, а са следствие от промяна на средствата за производство. Хората само усложняват тези промени, като единият от начините е революционното налагане на новите отношения.
Да, насилственото прилагане е по-бърз метод. Проблемът е, че този начин на промени нанася рани, които не заздравяват в рамките на десетки и стотици години. За мен винаги е било съмнително, дали по нормалният еволюционен път, промените е нямало да станат по-бързо.
Само, че всичките действия на човешките индивиди, са продиктувани от сравнително късият срок на човешкият живот. Хората са нетърпеливи и въпреки, че уж гледат напред, рядко са способни да действат последователно, с перспектива по-дълга от десетина години.
Къде сме днес? Днес повече от всякога досега сме свидетели, на все по-бързо развитие на средствата за производство. Мощта им е такава, че могат да сринат за дни, съществуващите отношения. Достатъчно мощни са, за да осигурят изхранването на цялото човечество и дори да променят Планетата.
За съжалени разликите между отделните държави, са огромна пречка. Разлика в образованието, стандартът на живот, достъпът до ресурси и технологии. Дори в рамките на отделните държави, тези разлики съществуват и дори се увеличават с времето. Ако към тези различия се добавят и тези на расова, религиозна и етническа основа излиза, че на този етап, каквито и да било общи проекти са обречени на провал. Съществуващите структури и организации, не са способни да решат, дори елементарни проблеми.
Човечеството е на прага на нови промени, за първи път от съществуването му, наистина на друго ниво. Различно от копирането на стадното поведение.
Преди да се осъществят обаче, трябва да има друг етап. Етап на обединение и премахване на различията, който ако погледнем светът днес, няма как да стане без насилие. Насилие не от типът на държавните революции от миналият век, а на войни. Това не е по-бързото решение, но е по-вероятното. Не е сигурно дори, дали самото човечество ще го преживее, защото досегашното оцеляване е резултат по-скоро на късмет. Надявам се, поне да не го доживеем. Нито ние, нито дори внуците и правнуците ни.
Погледнато от този ъгъл, не ми се иска да гледам в бъдещето. Дали пък няма възможност, просто някой етап да се прескочи? Или пък гледайки миналото, наистина да разберем поуките от него?

* Изображението е с лиценз Public Domain