Класация

Лятото се изниза внезапно, както беше дошло. Сякаш вчера, наоколо властваше пролетта и на всяка крачка се раждаше нов живот. Ден след ден, слънчеви лъчи изгаряха земята и изсушаваха всяко стръкче, дръзнало да надигне глава. Само около реката, близо до живителната влага, все още зеленият цвят упорстваше.
От всяка пора на тялото се стичаше пот, която изсъхваше преди да достигне земята.
Лъвът, захвърли ядосано последния доклад за състоянието на гората, събра набързо багажът си и без да се обади на никого, замина на почивка. Заслужил я беше, а и нямаше кой да го спре.
Животните не усетиха цяла седмица отсъствието му. Животът си течеше по инерция, по правила въведени откакто свят светува.
Когато разбраха, обаче настъпи паника. Бяха свикнали, да има някаква йерархия, да знаят кой командва. Бяха свикнали друг да мисли вместо тях.
-Ами сега, какво ще правим? Лъвът е изчезнал и гората е без водач. Кой знае, какво му се е случило. Добър цар беше, но трябва да помислим за друг. Не можем без цар.
-Че, не можем, не можем! – обади се Лисицата.- Само, че кого да изберем? И защо да е ТОЙ? Защо да не променим традицията и да имаме Царица? Аз например бих се заела с тази тежка и отговорна задача.
-Да, да!!! –изръмжа Мечокът.- Ще ти се! Ако ще избираме Цар, аз съм най-подходящ. Най-едър и силен съм!
-Аз пък съм, най-учен! –обади се Бухалът.- Защо пък, аз да не съм новият Цар!
-А, аз съм най-красив! – не остана по назад Еленът.- Значи и аз мога да претендирам за поста.
-Стойте!- опита се да успокои страстите, Костенурката.- Нещата не стават със скандали и спорове. Освен това от къде сте сигурни, че единият е най-силен, другият най-учен, а третият най-красив. Те тези неща, се определят с класации.
-Класации ли? Че какво е това?-учудиха се животните.
-Това е, човешка дума.-важно отговори Костенурката.- Хората правят класации за всичко. Имат класации за сила, за красота и за ум. Сещат се за нещо, правят си класация и гласуват. Който събере най-много гласове, той е по-по-най. Освен това има и втори и трети. Всеки може да участва и да си намери точното място.
-Че защо е нужно?- попитал Мечокът.- Ако някой иска да разбере, кой е най-силният просто трябва да се пребори с мен.
Само, че животните не го слушаха и посрещнали идеята за класации с радост. Поумували и направили класации, за каквото се сетили. Всеки се надавал да попадне в челото. Ако не на една, поне на друга класация.
Дошъл денят за гласуване и всички животни се юрнали. За час дали своят глас. С нетърпение, очаквали да се отворят урните и да разберат, кой на кое място, в коя класация е.
Когато журито обявило резултатите, гласовете на всички замлъкнали....
На първо място по сила, бил класиран Славеят. Всички птици били гласували за него.
На първо място по ум, била класирана Пеперудата. Всички насекоми били гласували за нея.
На първо място по красота, била избрана краставата Жаба. Всички земноводни били гласували за нея.
Животните стояли слисани и дълго не проронвали и дума. Накрая Вълкът, който бил на последно място във всички, гневно изръмжал на Сърната:
-Ти, защо ми мътиш водата, бе?
-Но, Вълчо, това е от друга приказка.
-Не ме интересува! Ще те изям и толкова!
Животните се пръснали уплашено, а на полянката останали само Невестулката и Порът:
-Да, знаеш, че Заекът е виновен за всичко!- изсъскала Невестулката.- Аз отдавна го зная!
-Права си! Заекът е виновен за всичко!- потвърдил важно Порът и тръгнал да разпространява новината.
Никой дори не обърнал внимание, че отдавна никой не бил мяркал Заекът.
Всъщност в тази гора, никога не били живели зайци....

12 коментара:

  1. „Гласовете би трябвало да се претеглят, а не да се преброяват"- Шилер

    ОтговорИзтриване
  2. Ми като няма един така да комадва и да строява, като стане беля и виновник ще се намисли.

    ОтговорИзтриване
  3. Хихихи, и ние така се класираме в блогосферата, май ...
    Чакай да не мътя водата, то от друга приказка, ама знае ли човек! :D

    Чудесна приказка, Влади! :)

    ОтговорИзтриване
  4. Номера е да намериш мярата между малкото „аз...“ и голямото „Аз!“. За желаещите да започнат търсенето мога да кажа само, че не е средно аритметично :)))

    ОтговорИзтриване
  5. Сега това алегория ли е или аналогия, хихихи, реторичен въпрос :))), много добро, Влади !

    ОтговорИзтриване
  6. @Кръстю, не съм съгласен. тогава спорът ще е чий глас е по-тежък :)
    @Руми, когато всеки чака някой да му каже какво трябва да прави, така ще е.
    @добре дошла отново Глокси! Друга е, но я има на всеки километър:)
    @slavuncho, да го кажа по друг начин. Ако всеки има достатъчно самочувствие и увереност в това, което може, няма нужда класации и състезания:)
    @DSdiva , добро си е, но имам по-добри:) А не е алегория или аналогия, просто Приказка за Пораснали Деца. Без поука и задължителни изводи, но с усмивка :)

    ОтговорИзтриване
  7. Хахаха, това си е точно начинът, по който функционират всички риалити шоута, където зрителите гласуват кой да остане :) Или един още по-точен пример - Евровизия, където най-вече се гласува според страните, а изпълненията имат леко второстепенна роля..

    ОтговорИзтриване
  8. @Dani, :) Винаги ще има примери.
    @Кръстю, не давам изводи и поуки,но може би ако хората са по-уверени в себе си, няма да имат нужда от класации.
    @angie , мисля че и аз го мернах, но това е в друга приказка:)

    ОтговорИзтриване
  9. Да, Владо, нещо повече, те (и ние, разбира се) се раждат без тази нужда :)

    ОтговорИзтриване
  10. Изкривените разбирания за приятелства пречат на обективноста. От всичките мисли, които ми минаха през главата, докато четях, тази си ми се струва най-актуална, защото точно с това се сблъсквам, в часовете пред компа/ из сайтовете, те два броя, ама достатъчни/.Добре, че не са цялостното ми свободно време, защото би било отчайващо :( А темата за заека... тя дълга и друга. Изненада ме с този завършек :))))

    ОтговорИзтриване
  11. bizcocho , радвам се, че днес си тук. Чувствам се малко виновен, че не съм се обаждал скоро.А завършекът, той е най-реалното нещо в тази приказка:)

    ОтговорИзтриване